В настоящия текст ще обясня на съвсем базисно и разбираемо ниво, поставяйки едва началото на тази обширна тема, защо е необходимо и как можем да работим директно с нервната си система, за да живеем по-спокойно, да преработим травматичните си преживявания и тревожността. Тази статия не замства нуждата от работа със специалист, а хвърля светлина върху ключови теми!
Травмата и тревожността?
"Психологическата травма или психическа травма е вреда, нанесена на психическото здраве на човека, в резултат на интензивно въздействие на неблагоприятни фактори на средата или силно емоционални, стресови въздействия на други хора върху неговата психика."
Държа да напиша, че не е нужно да сме имали"грандиозни" на пръв поглед преживявания, за да сме травмирани - а като резултат и нервната ни система да е вън от баланс и здравословно функциониране. Няма точни дефиниции как възниква травмата - оказва се, че не можем да предвидим дали при определени условия това ще се случи или не с абсолютна сигурност.
Именно от тук следва и съвсем естествено тревожността
във всичките ѝ форми - при някои хора тя се проявява като хипохондрия, при други като паник атаки или социална тревожност (или "букет" от състояния) и т.н., а за да се научим да я "претапяме", да я преодолеем, е необходимо да работим и с тялото си, с нервната си система! Когато нервната система е в свръх-активация, това оказва влияние върху целия ни живот.
Все повече се говори за това, че травмата не е психологическа, а физиологична (насочвам към работата на Питър Левин) - тоест, че касае цялата ни "система", отразявайки се на реакциите ни, начина ни на общуване, свързването със себе си и другите - изобщо на всеки един аспект от живота ни.
Травмата е събитие, което предизвиква дългосрочна дисрегулация на нервната система - тоест след хроничен и/или травматичен стрес, нервната система може да не се върне към обичайния си начин на функциониране, а да остане в режим "бий се или бягай" - който включва и реакцията "замръзни", която също е символна на опасност. В тези случаи нервус вагус (или т.нар. "блуждаещ нерв") е възпрепятстван от това да ни "доведе" до състояние на спокойствие и безопасност.
Става така, че когато се появяват стресори в живота ни, отговорът на тялото е, така да се каже, "пресилен" - това ще рече, че влизаме във въпросния режим на опасност, дори в ситуации, които не са опасни реално (в магазина, в парка, на ярка слънчева светлина или пък когато се стъмни). Представете си го така - нервната ни система е с изместен център на равновесие.
Което, разбира се, води до определена телесна симптомиатика -
като ускорен пулс, изпотяване, замайване, чувство на слабост, отпадналост и т.н.
(кликнете върху картинката, за да я видите в по-голям размер)
Като резултат започваме да изпитваме силна тревога и/или се затваряме в себе си, ставайки сякаш безчувствени (на английски терминът е "numb", предава по-точно усещането - вдървеност, безчувственост) - като това става автоматично с цел да ни предпази от силните, интензивни усещания, които иначе ни очакват - така своеобразно ги "капсулираме" и не си позволяваме да преминем през тях, защото са отчетени като опасни - а в действителност са просто дискомфортни и, работейки със себе си и нервната си система, бихме могли да изградим ресурса да преминаваме през тези усещания, емоции, чувства, преживявания - да сме заземени, спокойни и доверяващи се.
Ако дадено събитие ни напомни за вече преживява травма, се включва режимът на опасност и не можем чрез съзнателно убеждаване на себе си да излезем от него.
Когато сме във влиянието на травматичен стрес, нервната система може да се "заключи" в състояние на свръх-активация, причинена от симпатико-вагалния дисбаланс, което именно води до "бий се или бягай" или "замръзни" - като последното може дори да направи невъзможно това да се задвижим, говорим, викнем и изобщо да реагираме в стресови ситуации!
Да осъзнаем, че не е въпрос на волеви контрол и усилия това да сме спокойни, адекватни, "функциониращи" в ежедневието си, а се касае много повече до състоянието на нервната ни система, е ключово! Понякога се чувстваме засрамени, тревожни, безсилни в неумението си да се справим с дадени ситуации и пътят към справянето с това е саморегулирането или ко-регулирането. Тоест, помагаме си сами тук и сега (с идеи които ще опиша по-надолу) или търсим друг доверен човек - приятел, близък, терапевт, който да ни помогне да се регулираме.
Не е твоя вината, ако изпитваш дисрегулация на нервната система -
в същото време отговорността да се справиш с трудността е твоя на първо място - разбирайки себе си и работейки със себе си, като най-често в началото е нуждна подкпрепа, дори с материали като този, които ти дават стартова точка и достатъчно начална яснота.
Как да се отпусна?
Как да балансирам нервната система?
Когато капацитетът ни да се саморегулираме нарасне - което се случва през тялото и сетивата, тогава и преминаваме различно през препятствията в живота си. Хроничният и травматичния стрес влияят на физическите, емоционалните и когнитивните ни способности, а всеки от нас има някакви лимити.
Понякога тревожността идва и "помита" по пътя си ресурса ни да се справим, да сме издръжливи, търпеливи, спокойни - именно тук се намесват уменията за саморегулация, така че да не стигаме до крайно изтощение и фрустрация. Такава работа със себе си ни прави устойчиви, адаптивни и уверени и променя постепенно реакциите, които нервната ни система дава - от състоянието "бий се или бягай" или "замръзни" към спокойна стабилност и усещане за безопасност тук и сега.
Ето няколко базисни идеи, с които да стартирате - дяволът е в детайлите! Можем да си кажем "е, това са глупости, какво значение имат!?", а отговорът е - огромно! Пропускайки точно такива малки моменти - което се случва, когато сме под стрес и напрежение, това се отразява и на начина, по който преминаваме и през "големите" моменти. Много пъти съм писала за майндфулнес - тук има мой клип по темата - за съзнателното присъствие тук и сега. Опитайте да бъдете максимално съзнателно присъстващи, докато правите някое от тези действия:
(кликнете върху картинката, за да я видите в по-голям размер)
Вътрележката на тревожността
Ключови са тези умения да регулираме нервната си система! Без тях всичко друго сякаш бива "засмукано" във въртележката на тревожността - и сме в състояние на "бий се или бягай" или с други думи на опасност! За да се справите със състоянието на фонова тревожност и напрежение, е задължително да работите и с тялото си, създавайки му усещане за безопасност - това е процес, който може да отнеме месеци, а дори и години, така че имайте търпение и любов към себе си в него! Нещо, което за съжаление, все още не е известно на мнозина, които очакват, че през единствено интелектуални разбирания и осъзнавания могат да решат актуалните си проблеми - всъщност работата е многопластова и включва всеки наш аспект на съществуване.
Как да си помогна?
Добавям и няколко източника с насоки за регулиране на нервната система, с които да стартирате! Кликнете на линковете и те ще се отворят.
Други полезни ресурси по темата с практически упражнения, които да включите в ежедневието си - в това се съдържа работата с нервната система:
Няма коментари:
Публикуване на коментар