Какво мога да дам, какво мога да направя за теб?
Това е адаптивен въпрос, посока, която в последна сметка води и до получаване.
Не „Какво мога да взема?“ или „Какво искам да получа?“ – фокусът не е там – такова мислене е съпътстващо на всеки неудовлетворен и мрънкащ човек – който винаги се преживява като недополучил...
Когато регистрираме локуса на контрола вътре – тоест нашата собствена отговорност за това, което можем да НАПРАВИМ, тогава давайки стойност – в работата си, в личния си живот, ние със сигурност и получаваме такава – дори на момента да не изглежда така, сякаш е реципрочно – ще бъде, а обикновено е и многократно надхвърлящо онова, което получаваме, заради онова, което сме дали.
И това не е търговия – даването идва от място на любов, на споделеност, а получаването предполага проявата на слабост, на уязвимост – за което всъщност, парадоксално, може би на пръв поглед, се изисква сила, доверие, смелост.
Вдишването и издишването онагледяват този естествен процес - на получаването (живота) и на отдаването (смъртта) - балансът в този процес е свещен, а дисбалансът в дългосрочен план - болестотворен.
Локусът на контрол не е отвън, а хората, живеейки с това убеждение, са склонни да се преживяват като жертви много по-често при преживяване на житейските трудности.
Ще направя аналогията тук с айсберга – под водата е онова, което зависи от нас, защото е създадено от нас – съзнателно или безсъзнателно – то може да е невидимо на пръв поглед, но това не означава, че не е много по-мащабно и значимо. Върхът на айсберга е видим, дори отдалеч, но създава впечатление, което е илюзорно. Същото е и с житейските ситуации – привидно някой друг е отговорен за това, което получаваме (или не получаваме), за онова, което изпитваме, но това е плоска визия, която не стига до корена, до същината.
На никого не е по силите да ни направи нещастни.
Нищо на света не може да ни извади от равновесие или да ни причини болка - никакви събития, никакви обстоятелства, нито един човек. Само са ни внушили обратното.
Представете си, че в деня, в който сте излезли на пикник, е завалял проливен дъжд.
Кой негодува – дъждът ли? Или вие?
А каква е причината за негодуванието?
Дъждът или реакцията към него?
В действителност няма никакви проблеми.
Проблемите съществуват единствено в човешкото съзнание.
Антони де Мело
Затова е благодатно да се научим на здрави реакции - асертивни, отстояващи, себелюбящи - които поникват от почвата на себепознанието и са неразривно свързани с личното усещане за свобода!
__________________________
Няма коментари:
Публикуване на коментар