Ще ви споделя един лесен „трик“ за по-ефективна комуникация
„Така е, НО“, „Съгласен съм, ОБАЧЕ“ – което всъщност отхвърля първата част на изречението, кара я да звучи неискрено –
„Съгласен съм, но не съвсем“.
Това поражда конфликтни ситуации и опити за налагане на мнение.
Как да избегнем това и да общуваме по-смислено?
🔷 Пример:
„Разбирам, че си уморен, НО трябва да сглобиш шкафа!“ –
което вероятно другият човек чува като „Няма значение за мен как се чувстваш ти, по-важното е да сглобиш шкафа.“
Как можем да постъпим тук, така че да бъдем разбрани и да получим желаното, като разберем и другия – да зачетем и себе си, и него?
Като ползваме едни вълшебни думички…
Не говоря за „моля“ и „благодаря“ – те със сигурност са непренебрежими!
Говоря за „И заедно с това“
🔷 Пример:
„Разбирам, че си уморен, и заедно с това, те моля сега да сглобиш шкафа.“ – тук няма противоречие, няма я уловката на „НО“-то, има отчетена потребност, резонанс с другия и заявяване на нуждата към момента.
🔷 Още един пример:
1. „Съгласна съм с теб, ОБАЧЕ, според мен, по-хубави са белите маратонки.“
2. „Съгласна съм с теб, и заедно с това, намирам за по-хубави белите маратонки.“
Кое ви звучи по-добре❓
Усещате ли, дори на интуитивно ниво, разликите?
Коя от двете реплики вие самите бихте предпочели да чуете?
Задайте си тези въпроси!
Общуването е двупосочна улица - няма как аз да искам да бъда разбрана същински, ако не поискам да разбера другия!
Уменията ни за качествено общуване се развиват цял живот - тук давам една малка насока, с която обаче можете да постигнете учудващи успехи - моето лично мнение е, че най-ценното в комуникацията са емпатията и приемането.
Същинската грижа, обич и човещина, проявени към друго живо същество раждат смисъла на обмена!
__________________________
Няма коментари:
Публикуване на коментар