Въпрос:
Какво се случва през пролетта? При мен април, май, са месеци, в които тревожността е много силна и борбата с нея съответно. Умствено предъвкване на тема решаване на проблема и порочен кръг. Какво да правя, за да овладея положението? Задължително ли е да се пият хапчета или трябва човек просто да се отпусне? Аз имам усещането, че трябва да се отпусна, но се страхувам и започвам да мисля много, все едно ще реша проблема - накрая се надъхвам, но нищо не правя. Моля за съвет!
Отговор от мен:
Тревожността не зависи до толкова от външните фактори, колкото от вътрешното ни смилане на тях. Това не означава, че нямат никакво значение, а че по-важното е умението ни да сме гъвкави спрямо ситуациите, в които попадаме - да сме в готовност за осъзнаване, учене, промяна, действие.
Не е задължително да се приемат медикаменти, когато говорим за повишена тревожност. При някои хора е много силна и не е изключено да се приемат, също и/или по-леки успокоителни за известно време, но не бих казала, че е неизбежно - хората, с които работя, предпочитам да въвеждам в техники за релаксация и да ги уча да съумяват да саморегулират тревожността си, когато се повиши, да общуват качествено със себе си, с разбиране, приемане, любов.
Чудесно е, че усещаш, че тялото ти ти подсказва да се отпуснеш - но понякога хората откриваме, че това далеч не е толкова лесно. Именно тук се намесва и психотерапията, в процеса на която се учи и това. Тук съм дала идеи за техники за справяне при социална тревожност, можеш да си избереш и плагаш някои от тях системно.
Техниките обаче работят значително по-повърхностно, ако не са съчетани със същинска вътрешна работа - тоест осъзнаването какво се случва с теб и причините, поради които това се случва с теб - тревожността носи своите послания винаги (и не само тя) и е необходимо да ги чуем, за да я претопим, смирим, прегърнем, а не просто изтласкаме за малко. :)
Както сама разбираш, мисленето за проблема не е равносилно на неговото решение.
Не само ума е единственият герой в историята, но и тялото, душата, сърцето - тоест по-семпло казано - и емоциите, и чувствата, усещанията, освен интелектуалното разбиране, имат своите главни роли.
А за борбата - борбата обрича на неуспех - в Естествената психотерапия се учим на същинско приемане (тук съм писала по темата), на себелюбов, себеуважение, които израстват именно от почвата на себеприемането! В нас няма нищо за рязане, отхвърляне, осъждане - но има много, много за опознаване и това е благодатен процес!
Успех!
Още много ценни идеи има тук:
__________________________
Няма коментари:
Публикуване на коментар