Имам предизвикателство за всяка жена, която чете!
А именно да отговориш на въпросите по-долу - можеш да споделиш отговорите си тук, в нашата чудесна група или да отвориш пространство да се разгърнат в теб. Можеш да си направиш чай в удобен момент от деня си, да седнеш на спокойно и удобно място и... Да потънеш в себе си, изследвайки пътечките, по които ще бъдеш поведена от следващите думи - чети ги бавно, давай си време:- Мога ли да
подхранвам женствеността си?
- Как го правя?
- Влизам ли в ролята си на жена?
- Кога за последно бях в тази своя роля?
- Какво значи за мен да вляза в ролята си на жена?
- Какви са ролите в моя живот?
Често имам разговори с жени, които са предимно в ролята си на домакини, майки... Това абсолютно могат да са подхранващи и изпълнени с любов роли, значими аспекти за женската природа и заедно с това, ако напълно "погълнат" личността ни, могат да са всъщност повече отнемащи, отколкото даващи.
За да отговорим на въпросите горе, за да се свържем с женската си природа, е нужно да умеем да чуваме интуицията си, да правим връзка с центъра си - който не е умът. Този център обикновено жените чувстваме в сърцето си, в утробата, в корема. Това е една творческа задача, която предполага пътуване към себе си - в което да бъдем пределно честни, наблюдаващи... И обичащи.
Самата есенция на женствеността личи в природата, в нощта, в неизвестността.
Затова и непредвидимостта е живителна сила за женското - което е в мощен разрез със света днес - с ригидния контрол, който гоним, предвидимостта, която се опитваме да сграбчим като див заек за ушите, плановете, които редим в умовете си, оставайки тотално глухи и слепи за вътрешния си ритъм, за сметка на който робуваме на външния. Всичко това се стоварва като боздуган върху женствеността и може да я прекърши.
Урокът на женското начало е да се върнем към есенцията, в която неимоверно стои и същинското дълбоко приемане и смирено доверие на първо място към себе си, а от там и към другите. Доверието подплътено с умението за безусловна обич, са сред необходимите компоненти в пълноценния живот - не само при жените.
Урокът на женското начало е да се върнем към есенцията, в която неимоверно стои и същинското дълбоко приемане и смирено доверие на първо място към себе си, а от там и към другите. Доверието подплътено с умението за безусловна обич, са сред необходимите компоненти в пълноценния живот - не само при жените.
Майката, която дава всичко
"Не го правя за благодарности, но ми се иска да бъда оценена..."
Онази жена, която бива приемана за даденост, е майката - тя е вечният ресурс в очите на децата си. Това си е нейната роля. Ние, хората, виждаме и Земята по този начин - във вечно очакване на уж неизчерпаемите и ресурси, вярващи като малките деца, че млякото никога няма да пресъхне... Млякото като символ на водата и въздуха - на живота. В партньорските отношения, обаче, пълноценната динамика е друга - и тя не е майка-син (нито баща-дъщеря).
Пишейки това, разбира се, си давам сметка, че за много хора отношенията родител-дете в партньорството работят - и са спойка между световете им, понякога единствената възможна. Докато са именно такива, обаче, и двамата остават в тези роли - единият обикновено е твърде незрял, поне емоционално. И поради това, поне до известна степен - паразитиращ.
В такива взаимоотношения определяща не е възрастта - има млади хора, надраснали възрастта си с десетилетия, има и дечурлига в тела на възрастни.
Пишейки това, разбира се, си давам сметка, че за много хора отношенията родител-дете в партньорството работят - и са спойка между световете им, понякога единствената възможна. Докато са именно такива, обаче, и двамата остават в тези роли - единият обикновено е твърде незрял, поне емоционално. И поради това, поне до известна степен - паразитиращ.
В такива взаимоотношения определяща не е възрастта - има млади хора, надраснали възрастта си с десетилетия, има и дечурлига в тела на възрастни.
Зрелостта предполага да умеем да благодарим, да се погрижим, да създадем комфорт и спокойствие на партньора си - защото неговото даване не е по презумпция, а по желание...
И сега идва ред и на втората задача - пусни си музика, която харесваш и остави тялото си да се движи в ритъма ѝ. Забележи колко е трудно или лесно това за теб, колко е приятно или дискомфортно - обърни внимание на всеки нюанс от това преживяване, задай си още въпроси като:
- Как се движа в тялото си?
- Удобно ли ми е в него?
- Как изпитвам наслада в тялото си?
- Позволявам ли да бъде докосвано - от другите или от мен?
- Как бих описала движенията си?
- Умея ли да се оставя на ритъма да ме води?
- Следвам ли естествената мъдрост на тялото си, умеейки да "заглушавам" ума?
- Какви са моите граници?
Женското и Мъжкото в баланс
Благодаря на Орлин, който при писането на настоящия текст ми напомни, че подхранвайки женствеността си, една жена подхранва синергично и мъжествеността в мъжете, с които общува (според мен не само в партньора си) - това е взаимен и интуитивен процес на преливане. Женският принцип в света е на пасивността, а мъжкият - на активността, и, съвсем естествено, всеки от нас носи и двата - в пълноценното партньорство те се проявяват така, че синхринично се допълват - там където единият е активен, другият е (става) пасивен. В съвремието тук често има дисбаланси, които вече са изградили една нова норма, но това е предмет на отделен текст.
В този текст са въпросите, окачени над някои от вратичките към себепознанието - ако си готова, можеш да ги отвориш.
- Жените и удоволствието от секса?
- Свещена Женственост (+ Водена Медитация)
- Женският и Мъжкият принципи в човешката Душа
__________________________
Няма коментари:
Публикуване на коментар