Моите белези - Моето изкуство

Можем ли да видим своите белези като изкуство?

Японското изкуство на кинцуги учи, че счупеното не е за криене, а за показване с гордост.
Чрез поправянето на счупена керамика е възможно да ѝ дадем нов живот, а тя да бъде още по-изискана и неповторима, благодарение на своите „белези“.


Когато купа, чайник или скъпоценна ваза падне и се счупи на хиляда парчета, ги изхвърляме гневно и със съжаление. Но има алтернатива (винаги има алтернатива!) - японска практика, която подчертава и засилва видимостта пукнатините, като по този начин добавя още по-висока стойност на счупеното. 

Нарича се кинцуги (Kintsugi) (金 継 ぎ), което буквално се превежда като златист („kin“) и поправя („tsugi“). Техниката била изобретена през около петнадесети век, когато Ашикага Йошимаса, осмият шогун на Ашикага Шогунат, счупил любимата си чаша чай и я изпратил в Китай, за да бъде ремонтирана.

Това традиционно японско изкуство използва скъпоценен метал - течно злато, течно сребро или лак с прахообразно злато или сребро, за да събере парчетата от счупен керамичен предмет и в същото време да подобри пукнатините. Всяко ремонтирано парче е уникално поради непредвидимостта и неповторимостта, с която керамиката се разрушава и образува неправилни шарки, които изпъкват още повече с използването на метали.

Обичам своите неповторими белези!

Приемането и понасянето на нещо, без осъдителност или желание за промяна е същността на устойчивостта, която ни калява, това е същинското приемане. Всеки от нас търси (съзнателно или не) начин да се справи с травматичните събития в своя живот - дали градивно и смислено, любящо и мъдро, растейки като лотус от калта или напротив - деструктивно, рушейки своето тяло, а оттам и живот със зависимости, заемайки ролята на жертва и абдикирайки от отговорността, че е създател на собствената си съдба - това е избор, да труден и понякога отнема много време, докато се трансформира в съзнателен такъв.

Някои се поучават от травматичните преживявания, взимат с пълни шепи най-доброто и ценното от тях и със смирена благодарност и вибрантен заряд за качествена промяна продължават напред, давайки си ясна сметка, че именно трудностите и тегобите, баирите и препятствията, правят всеки от нас уникалния човек, който е.

Понякога пътищата напред са само два - 

или се предаваш и захвърляш себе си
 или
се (само)сътворяваш като истински шедьовър.

Счупеното, което някой би изхвърлил,
друг превръща във впечатляващо изкуство...

Обичайте белезите си - видими или невидими.
Това няма да стане с едно щракване на пръсти - да, процес е, но абсолютно възможен и постижим. Върнете се към ситуации, в които е започнал процеса на получаване на вашите уникални белези - когато са ви се подигравали в училище, имали сте конфликт с родителите си, почувствали сте се изоставени, отхвърлени, унизени, предадени или сякаш спрямо вас е извършена несправедливост - и ги залейте с емпатия, приемане, благодарност, вижте тези ситуации от своя живот като зрител и си представете как заставате плътно до себе си с думите:

"С теб съм! Обичам те и ти можеш да се справиш с всичко, което посрещаш в своя живот! Не си сам/а и никога не си бил/а! Ти си прекрасно човешко същество от момента на своето раждане и заслужаваш да преживяваш любов, подкрепа, единство, смисъл! Заслужаваш всички онези прекрасни неща, които се питаш дали заслужаваш."

__________________________

Свържете се с мен тук.
Или на ines.raicheva@gmail.com

Повече за кинцуги: https://www.lifegate.com/people/lifestyle/kintsugi