Психология на Самоусъвършенстването

„Не можем да променим нищо, ако не го приемем“

Карл Юнг

Първата стъпка е да признаем, че е необходима промяна в начина ни на живот. Един добър начин, по който да разпознаем необходимостта от промяна, е да вземем под внимание колко често биваме засегнати от чувство на съжаление, вина, безпокойство или депресия. Карл Юнг, психиатър и психотерапевт, вярвал, че в по-голямата част от случаите невротични симптоми като тези, са директен резултат от неадекватен подход към живота и действат като сигнали, съобщаващи необходимостта от промяна.

„Струваше се на Юнг, че значението на невротичните страдания може да се състои в това да принудят човек да приеме основите на своето същество и по този начин да придобие по-добро познаване на своите граници и възможности. По този начин Юнг поставя акцента върху бъдещия аспект, придавайки на неврозата положителен смисъл, а не го разглежда само като тежко заболяване. Според него той дори може да действа като стимул в борбата за развитието на личността и да бъде, парадоксално, лечебен фактор.” (Jolande Jacobi, The Way of Individuation) 

Бягството от проблемите

Когато се притесняват от негативните емоционални състояния обаче, повечето хора избират да поемат по лесния път. Вместо да променят поведението си, те се опитват да притъпят чувствата си или бягат от тях, ако е възможно. Някои приемат наркотици, медикаменти, пият алкохол или се разсейват, преследвайки безсмислени и кратковременни удоволствия. В дългосрочен план това само изостря проблема и Юнг отправя предупреждение към онези, които избират "лесния" път:

„Може да мислим, че има безопасен път. Но това би бил пътят на смъртта. Тогава вече нищо не се случва - при всички случаи, не правилните неща. Всеки, който поеме по безопасния път, е толкова добър, колкото и мъртъв.” (Карл Юнг, "Спомени, Сънища, Размисли")

След като приеме, че е необходима промяна, остава въпросът какъв тип промяна е най-благоприятна за пълноценен живот? В средата на 20 век психологът Ейбрахам Маслоу се заема да отговори на този въпрос. За разлика от много негови колеги, които посвещават по-голямата част от времето си на изучаване на психично болните, Маслоу решаяа да направи точно обратното. Той избира да изучава онези, които се отличават в живота, и това го довежда до важно откритие.

"Най-здравословните и процъфтяващи сред нас са онези, които са „мотивирани от тенденциите към самоактуализация“ (мотивирани са да се самоусъвършестват - бел. ред.). Това е непрестанна актуализация на потенциали и таланти, като изпълнение на мисията, като по-пълно познаване и приемане на собствената вътрешна природа на човека и като непрекъсната тенденция към единство.” (Ейбрахам Маслоу, "Към психология на битието")

Самоусъвършенстването

Маслоу е изключително убеден във важността на себеусъвършенстването и се произнася така:

"Ако планирате да бъдете нещо по-малко, отколкото сте способни, вероятно ще сте нещастни през всичките дни от живота си." (Ейбрахам Маслоу, "Към психология на битието")

Ако, обаче, сме имали години на застой, години, в които лоши ни навици и разрушителни поведенчески модели сякаш са се вкоренили в нас, как можем да бъдем самоусъвршенстващи се? Цитат с несигурен произход, но често приписван на Ралф Уолдо Емерсън, дава известна посока:

„Посейте една мисъл и ще пожънете действие; 

посейте действие и ще пожънете навик; 

посейте навик и ще пожънете характер; 

посейте характер и ще пожънете съдба.”

(Ралф Уолдо Емерсън)

Първата стъпка е мисълта

За онези от нас, които се стремят да живеят по-пълноценен живот, това води до избора на цел или смисъл на нашето съществуване - защото, както Маслоу посочва, самоусъвршенстващите се хора са силно повлияни от своите житейски мисии. 

Правейки този подбор, хората понякога се сблъскват с вярването, че той изисква определянето на истинската им и най-голяма единствена страст. Проблемът с такъв подход е, че той пренебрегва факта, че много често страстите ни следват развитието на нашите умения. 

Следователно, ако не сте сигурни къде се крият страстите ви, какви са потенциалите ви, е малко вероятно да ги откриете чрез мислене и премисляне отново и отново. Далеч по-добре е да изберете нещо предизвикателно, което разпалва любопитството ви, без да се притеснявате дали това е идеалният избор. Няма път без "грешки" и неуспехи - всяка стъпка учи, независимо дали е напред или назад!

Онова, към което се стремим, е важно не толкова заради постигането на външната награда от целта, а поради трансформацията, която своеобразно ни принуждава да претърпим. Преследването на предизвикателна цел изисква да напуснем зоната си на комфорт, докато развиваме нови умения, култивираме самодисциплина и в процеса откриваме, че не сме толкова безпомощни, колкото някога сме мислили.

Проблемът за много от нас обаче е, че се борим да преминем от сеенето на мисълта, към жъненето на действията. Често хората намират причина за неумението си да предприемат продуктивни действия по отношение на своята тревожност, депресия, страх или липса на увереност в своите способности. Преди да предприемат необходимите действия за постигане на целите си, такива хора стигат до заключението, че първо трябва да се освободят от негативните си емоции. Това обаче е подход, често обречен на неуспех.

Тези негативни емоционални състояния са резултат от погрешни модели на поведение и избягването на изправянето пред страховете и смелото поемане на предизвикателствата в животам, които биха довели до личностно израстване. Само медитация и интроспекция никога няма да ни излекуват от тези чувства - по-скоро трябва да се научим, че можем да предприемем целенасочени действия, дори когато се чувстваме тревожни, депресирани или уплашени. Важността на целенасочени действия като лек за тревожността, е основна за терапията на Морита (японска школа на психотерапевтичната мисъл). Както Дейвид Рейнолдс, практикуващ тази школа, обяснява:

„Съветваме ви да се съсредоточите повече върху целенасоченото поведение. Нека чувствата се погрижат за себе си. Това, което мисля, че ще откриете, е, че когато станете добри в правенето на онова, което трябва да правите в своя живота, чувствата спират да ви създават неприятности. И дори ако чувствата ви станат обезпокоителни, когато сте въвлечени в конструктивна дейност, те остават в перспектива. Чувствата престават да бъдат звездата на шоуто.” (David Reynolds, "A Handbook for Constructive Living")

Способността да действаме, дори когато не чувстваме, че бихме могли, е една от най-отличителните характеристики на себеусъвършенстващите се хора. Защото, както Томас Хъксли пише:

„Може би най-ценният резултат от цялото образование е способността да се карате да правите това, което трябва да направите, когато трябва да се направи, независимо дали ви харесва или не.“ 

(Томас Хъксли) 

„Себеусъвършенстването не означава трансцендентност на всички човешки проблеми. Конфликтът, тревожността, чувството на неудовлетвореност, тъгата, нараняването и чувството за вина могат да бъдат открити в здравите хора." 

(Ейбрахам Маслоу, "Към психологията на битието")

Следователно, няма значение кой сте или в какъв етап от живота се намирате, негативните емоции винаги ще сa част от него - въпросът е имате ли смелост да действате или не? Онези, които намерят такава смелост, ще живеят далеч по-добре от другите, които се скриват пред своя страх:

„Направете онова, от което се страхувате и смъртта на самия страх е сигурна.“

(Ралф Уолдо Емерсън)

Стоическите философи казват, че онези, които си дадат сметка колко е кратък животът, ще бъдат много по-склонни да живеят по възможно най-интензивния и смел начин, стремейки се да се възползват от всеки момент. Това не означава да пренебрегваме интуицията си, да се насилваме - а да се научим да не сме в крайност - да умеем и да сме адаптивни и грижещи се  за себе си, според условията, в които сме поставени, които понякога са екстремни и стресови и това е съвсем нормално! Не бихме могли да постигнем спокойствие, хармония и себелюбов, ако не срещахме и другите полюси.

„Да осъзная, че скоро ще бъда мъртъв е най-важният инструмент, с който някога съм се сблъсквал, помагайки ми да направя най-големите избори в живота си. Защото почти всичко - външните очаквания, гордостта, страхът от неудобство или неуспех - те просто отпадат пред смъртта, оставяйки само онова, което е наистина важно. Осъзнаването, че ще умрете е най-добрия начин да избегнете капана на мисълта, че имате какво да губите. Вече сте голи. Няма причина да не следвате сърцето си.” 

(Стив Джобс)

Статията е в превод, редакция и допълнения от мен на този клип: