Търсене в блога:

вторник, 3 март 2020 г.

Какво е диалектично-поведенческа терапия?

Диалектическата поведенческа терапия (или диалектично-поведенческа - Dialetical Behaviour Therapy - DBT) е специфичен вид когнитивно-поведенческа психотерапия, разработена в края на 80-те години от психолога Марша Линхан (Marsha M. Linehan) конкретно за лечение на гранично разстройство на личността.


„Диалектично-поведенческата терапия свързва когнитивната и поведенческата терапии като начин да се помогне на хората да адаптират по-здравословни методи за справяне с болезнени емоции, често чрез приемане, след това промяна. Основната теория на този психотерапевтичен подход се фокусира върху индивиди, които са склонни да реагират по-силно и екстремно към определени емоционални обстоятелства." (Eating Disorder Hope, 2017)

Този вид терапия се фокусира върху решаването на проблеми чрез диалектичния подход, обединяващ дълбокото и същинско приемане на това, което е, точно такова, каквото е, едновременно изработвайки стратегии за качествена и устойчива промяна. Подходът е приложим и ефективен за клиенти, при които други видове терапия не могат да се справят, а фармакотерапия (лечение чрез медикаменти) е крайно недостатъчно.

ДПТ работи успешно върху начините на мислене и поведение на човек, както и върху неговите умения за решаване на проблеми, управление на стреса, саморегулация на емоциите, проследяване на черно-бялото мислене и неговото оцялостяване в собственото им самосъзнание.


Използва се при работа със зависимости, тревожни състояния, различни видове нарушения на настроението, самонараняване, депресивни, хранителни и личностови разстройства и др.


„Диалектиката“ е сложна концепция, която има своите корени във философията и
науката, като включва няколко предположения за същността на реалността:
  1. Всичко е свързано с всичко останало.
  2. Промяната е постоянна и неизбежна.
  3. Противоположностите могат да бъдат интегрирани, за да се формира максимална близост до истината, която винаги се развива" и поради това не е статична и непроменима. (Borchard, PsychCentral, 2011)


Основните принципи на 
Диалектично-Поведенческата ТерапияРезултат с изображение за „MINDFULNESS zen“


  1. Майндфулнес - в ДПТ се използват ученията на Дзен, с цел да научат човек да стане по-осъзнат спрямо ситуациите и хората около себе си, да обръща внимание на детайлите и да умее да вижда цялата картина, а не само отделни парчета от нея. Майндфулнес техниките учат на дълбоко и същинско приемане на случващото се такова, каквото е, вместо бурните и необуздани реакции, които могат да имат фатални последици.

  2. Междуличностни умения. ДПТ помага на хората да станат по-уверени в общуването си с другите - по-специално, да научат как да казват „не“, поставяйки ясно своите граници, както и ефективно да се справят в ситуациите с онези, които виждат света по съвсем различен начин, без това да ги гневи или разстройва.
  3. Регулиране на емоциите. ДПТ изгражда силно разбиране за това как определени ситуации събуждат определени чувства у човека - и му помага качествено да ги преобразува, така че да умее да реагира по-овладяно и рационално на потенциалните конфликти, без да бъде пометен от собствените си бурни емоции.
  4. Толерантност. Толерантността, както се обсъжда в ДПТ, се отнася до толерирането на предизвикателствата, които животът предоставя - и научаването да бъде живян „ден по ден, крачка по крачка“, като това е доказано успешна стратегия по пътя на преодоляването на някои психични заболявания и зависимости.
Резултат с изображение за „MINDFULNESS“

Кратка история на 
Диалектично-Поведенческата Терапия
Резултат с изображение за „MARSHA LINEHAN“

Marsha Linehan

През 70-те и 80-те терапевтите се борели да намерят ефективен метод за лечение на хора със суицидни тенденции. Основният проблем разпознавали като липса на самочувствие, негативни убеждения и нагласи и липса на същинска мотивация за промяна по време на терапията. В резултат на това пациентите продължавали своите опитити да прекратят живота си. Всъщност фокусът бил насочен към това как някой да бъде спрян от това да се самоубие, а не какво наистина го е довело до това - съответно какви същински промени са необходими да се извършат в неговия живот.

В началото на 90-те години д-р Марша Линхан разработва алтернативна терапия за лечение на своите пациенти с гранично личностово разстройство. Вместо да проведе еднопосочен разговор с пациента, терапевтът има за цел да го ангажира чрез използването на примери от реалния свят, за да предизвика желаните отговори. Линхан успява да научи пациентите си един по един как да реагират различно в различни ситуации - как да се научат да вентилират дистреса, да овладяват емоциите си, да преобразуват поривите си за самонараняване и зависимостите си - как да усвоят по-цялостна визия за житейските ситуации, в които попадат. Този процес се е доказал като премахващ пречките пред лечението, с които са се сблъсквали терапевтите, лекуващи суицидни пациенти.

ДПТ се използва също за лечение на алкохолна зависимост и наркомании. Тя дава положителни резултати и в двете групи и се използва за в центровете за лечение в цялата страна (САЩ). Домът на Майкъл е едно от водещите лечебни заведения за рехабилитация в Калифорния и също е една от малкото лечебни програми, които предлагат диалектична поведенческа терапия.


10 неща, които е добре да знаете за
Диалектично-Поведенческата терапия:

Резултат с изображение за „dbt therapy“


  1. Помага да стигнем до корена на зависимостите. ДПТ се свързва със сърцето на проблемите на зависимия човек. Когато си припомня и преживява отминалите събития с терапевта, той е в състояние да проследи корените на своята зависимост и да направи необходимите промени, които засягат всеки аспект от живота му.
  2. Няма две еднакви ДПТ терапии. Тъй като сърцевината на този подход включва изследване на специфичния произход на индивида, всяка терапия е напълно персонализирана, базирана единствено на реалните проблеми и преживявания на пациента.
  3. Все още е нарастващо поле за изследване. Броят на рехабилитационните програми, включващи в себе си този подход расте неспирно в световен мащаб - макар в България да е все още сравнително непознат. Такива програми за лечение на пристрастявания отчитат висок процент успеваемост за своите пациенти, което води до желанието и стремежа на все повече специалисти да го ползват в своята работа.

  4. Основава се на будистките учения. Дзен будистките практики за опознаване и свързване със самия себе си са в основата на този подход. Терапевтите използват това засилено чувство на осъзнатост, за да помогнат на индивида да види как действията му влияят на другите и обратното - как всичко е неразривно свързано и е точно такова, каквото трябва да е в този настоящ момент. Ако искаме да го променим, първо следва да го приемем.
  5. Фокусира се в подобряването на самооценката.  ДПТ третира състояния, при които самочувствието и себепредставата се нуждаят не просто от възстановяване, а понякога от изграждане почти от самото начало. Чрез изграждането на по-ефективни средства за комуникация с другите, този подход помага на индивида да придобие увереност дори в стресови ситуации, с които преди това не е съумявал да се справи.

  6. Помага на хората с тенденции за самонараняване да разберат своите тригери и да променят процеса на вземане на решения, който води до самонараняването. Да усвоят заместващи, безопасни и градивни навици, с които да вентилират натрупания стрес, да умеят да се самоуспокояват и да приемат собствените си чувства такива, каквито са в момента - което води до тяхното успокояване, вместо ескалиране.

  7. Подкрепя хората в това да станат по-асертивни. Има много „ролеви игри“, участващи в ДПТ - като много от тези ситуации помагат на човек да се научи да казва „НЕ” на онези изкушения и негативни влияния, които са го тласкали да продължава да се върти в цикъла на пристрастяването.

  8. Учи на толерантност. Друга отличителна черта на този тип терапия е обучението на индивида на толерантост към другите, дори в случаите, когато техните гледни точки са различни или се възприемат като потенциална заплаха. Тези умения способстват за овладяването на параноята и несигурността, които са неразривно съпътстващи отношенията на някои от клиентите.
  9. Разработен е, за да помогне на хората с гранично разстройство на личността. Първите употреби на ДПТ са в областта на граничното личностово разстройство (ГЛР), като пациентите успяват да сътворят своята увереност, по-цялостна себепредстава и желание да живеят пълноценен живот, благодарение на терапията.

  10. ДПТ не е просто временна "патерица". Може би най-важното нещо, което трябва да знаете за този подход е, че той не е временно решение при наркомании, зависимости и психични заболявания, а третира първопричините за поведението и дава инструментите за справяне в почти всяка ситуация напред. Целта на терапията е от един момент нататък човек да успее да поеме своята самостоятелност, изработил уменията, които са му необходими, за да иска да живее своя живот и да го прави пълноценно и смислено.




Иползван източник.
Използван източник.


__________________________

Свържете се с мен тук.
Или на ines.raicheva@gmail.com

__________________________




Няма коментари:

Публикуване на коментар