Как да се ИЗЛЕКУВАМ от паник атаките си?! (+ водена медитация)

"Как да се излекувам от паническите си атаки?!  Искам просто да се махнат! Разсейвам се, не мисля за тях, работя, боря се, но не се получава!"

На ден чета немалко такива съобщения, споделяния. Тук ще набледна на нещо основно - разковничето за този въпрос.

Излекувам не е думата, която търсим

Паническото разстройство, паническите атаки - не са болест. Те са СИМПТОМ на страха. Отделя се значително количество адреналин, пулсът и дишането се учестяват - случва се нещо странно с тялото ни, над което просто губим контрол.
И отново - това не е болест, а симптом на нашия страх, това е всичко, което ПА е. ИЗЛЕКУВАМ означава "искам да се оттърва от случващото се, да избягам, аз съм жертва!" Някои ще кажат - "Ами да, искам да се оттърва, разбира се!"

На какво ме учи Паник Атаката?!

Винаги, винаги, ВИ-НА-ГИ това състояние идва като един вид "крайна мярка", като заявка "Хей, човече, вървиш по път, който не е твоя, не виждаш ли какво си причиняваш?! Яяя, поспри малко!"

Не съм срещала човек с паник атаки, който да е научил урока си по себелюбов и себеуважение - напротив, този път предстои да бъде вървян. Обикновено това са хора, проявяващи автоагресия, смачкващ мазохизъм и жертвеност. Хора, за които са присъщи думи от рода на "Аз правя всичко за хората, които обичам, грижа се за тях, гледам все за тях да има, а за мен какво?! Изобщо не ме разбират! Стискам зъби и търпя, това е животът, само стрес и борба..." - в този тон.

Целият ни живот минава в непрестанно учене и открития. ЗАЩО би искал да стоиш на едно място, ненаучавайки нищо ново за себе си и за околния свят? Ние сме поне 90% несъзнавано. Тоест съзнаваме 10% от собствените си реакции, действия, мотиви. Има толкова много неизследвани подводни камъни в собствената ни психика. 

И паник атаката ни друсва точно тогава - когато имаме да се опомним, да хванем волана на живота си и да поемем отговорността за посоката, в която шофираме.

Една висока тревожност обръща зорлеволно главата ни в посоката на позабравената грижа към себе си - забави темпото, дай си почивка, дай си обич, разбиране, потърси искрена подкрепа и смислен разговор. Имаш нужда от душевен мехлем. Разбери, че няма как да се погрижиш за нищо и никой друг, ако не го правиш първо за себе си - та какъв пример е това? Вървиш по улиците и виждаш десетки умиращи от жажда хора, опитвайки се да им пресипеш вода от празното си шише... Какъв е резултатът?

Мотивация за промяна

Мотивацията и Доверието в процеса на учене са основни - имаш ли тях, всяка висока тревожност, всеки страх, се трансформират.


Когато усетя, че моята тревожност се вдига се поспирам и си казвам: "Окей, тревожна съм, усещам го. Явно в момента е така, приемам го." 

Задавам си въпроси (примерни):

- Какво ме доведе до това моментно състояние на тревожност? 

- Заради онзи разговор ли се получи така? 
- Заради начина, по който постъпих? 
- Кое в мен провокира тази реакция?
- Какви очаквяния имах в тези ситуации, които не се оправдаха? 
- Разбирам ли докъде се простира моята отговорност и къде започва тази на другия/другите?
- Какво ново научих за себе си от случилото се?

В тази посока - на търпеливото Доверие във всяко случване и осъществяване. Събирам парченцата от пъзела едно по едно, разглеждам ги, после бавно сглобявам онези, които вече мога - а другите знам, че ще намеря по пътя - чакат ме някъде.

Притихването в медитация, оставането сама със себе си, също ми помагат много. Оставям чувство на благодарност и обич да залее цялото ми тяло. Но те са един следващ етап, когато интензитета на емоциите ми е по-нисък и се чувствам по-спокойна.

Смелостта

Когато един човек осъзнае, че паническата атаката не е краят на живота му, а симптом на собствения му страх, и е готов да работи мотивирано по откриването на този страх и неговото спокойно приемане, всичко се променя. 

Когато спокойно приемем страха, като едно наше непослушно детенце, а не се вайкаме като лелки на женския пазар, надпреварващи се за по-евтино зеле (само днес, утре вече прИмоция няма - свръшИ!!!), прозорчето, през което гледаме живота, се изчиства значително от годините липса на хигиенизация. 

Да, всички имаме страхове. Ако ги превърнем в основен фокус, обаче, и през тях пречупваме ВСИЧКО 24/7, животът започва да губи приятния си вкус за постоянно, а ние, съвсем постепенно, но сигурно, започваме да заприличваме на страхливи, мрънкащи плужеци.

Забелязала съм, че смелостта често пъти бива преоткривана, когато човек намери ново хоби (или изрови старо позабравено), работа, среда, която/които наистина го пали. 
Тоест пусне се по течението, цамбурне в ново и непознато езерце и решава, че няма да се дави, а ще плува в необятното. 

Когато умът скучае и не е трениран да се отпусне в медитативно състояние на наслаждение, отвореност и приемане, а просто блуждае, чудейки се като комар за какво да се впие, обикновено точно това е резултатът - бясно препускане на коне, теглещи като каляски тревожни мисли и обрисуване на всякакви сценарии, кои от кои по-лоши и трагични. А страхът-комар папка, ли папка....

Грижата към себе си

Моят начин: Приемайки, обгрижвайки себе си, без да се самобичувам, обвинявам, да се ядосвам и вайкам, откровено разглеждам причините за моята тревожност. Забавям темпото, осигурявам си масимално постижим комфорт, давайки си сметка, че животът и без това е твърде кратък - нека поне ми е приятно в него. Светът няма да свърши без мен и моята намеса. Ако съм нервна и неспокойна, ще съм неспособна да бъда ефективна в каквото и да е. 

Да, животът не е само цветя и рози - има го и стресът, и болката, и разочарованието, и страха, и всички прозиводни. И ТОЧНО тогава грижата към теб самия - преодоляващия поредния житейски баир, е от основно значение! Ти си проводник на любовта, ти си един разумен живот! Не пренебрегвай това! Не е необходимо да чакаш да получаваш от другаде това, което е в теб. Обгрижиш ли се, ще срещаш хора, с които можеш да споделиш това, да постигнете любяща симбиоза.

Това, което излъчваш, е това, което посрещаш. 

А това е водена медитация, която съм сигурна, че ще Ви помогне да се отпуснете и да успокоите умовете си, да притихнете в спокойствие и да отключите желание за постепенна промяна....

Свържете се с мен тук.
Или на ines.raicheva@gmail.com