"Получавам Паник Атака при всяка среща с непознат!" - Въпроси и отговори

Настоящия текст е извадка от форума http://www.beinsadouno.com, в който отговарям на въпроси.

Въпрос:

На 25 години съм, работя много стресова работа на високо ниво, ръководя екип, комуникирам ежедневно с десетки хора и трябва да взимам важни решения. По принцип съм много комуникативен, експресивен, имам изявени лидерски и комуникационни умения. В последните няколко месеца обаче нещо се случи с мен. Имах няколко ситуации, в които трябваше да водя важни срещи, а веднъж да говоря и пред голяма аудитория. За съжаление се оказа така, че в един особено важен ден, поради обективни и чисто физиологически причини, ми падна много кръвното. За съжаление това се случи точно на две много кючови за мен срещи с по-висшестоящи от мен хора, които трябваше да впечатля много. Е, трудно се справяш, когато ти е лошо - не успях. 
И от тук започнаха проблемите, които се задълбочават. 

Вече всяка среща с важен/непознат човек ме води до паническо разтройство.

Симптомите са чисто физиологични - сърцебиене, потене, висок адреналин, треперене на ръцете и най-ужасното - чувство за дереализация. Идва ми да побегна, да се скрия в тоалетната и да припадна. И понеже срещите са на високо ниво и аз трябва да ги водя - резила е пълен, най-вече, когато ми затрепери гласа. За момента успявам да се овладея със зверски усилия в рамките на 10-15 минути. Обаче усещам как скоро това няма да се получи. Заради което и започнах да избягвам всячески срещи, в които ходя и водя сам. А това е недопустимо за работата и стремежите ми. Разбира се,  всичко това ми се получава от страх от страха. Веднъж се е случило по обективни причини - следващия път се притеснявам да не стане, без да има причина - и хоп, то става. И се получава една верижна реакция, в която започвам да изпадам в такива състояние при все по-елементарни житейски ситуации. Разбира се, освен това има и други фактори - много стрес, много голяма отговорност, комплекси от миналото, много неизвестни и притеснения и т.н.

Отговор:

"Все едно съм загубил всичко, което ме прави такъв, какъвто съм."

Ти си такъв, какъвто си и без работата си, с която толкова силно се идентифицираш. Без нея не си неуспешен в този живот.

Виждам, че "провалът", е описан от теб като немислим Ад, който ще погълне половината свят. Не, няма. Дори всичко да се срине, ти да се дъниш ден след ден, и светът, и тези хора, ще продължат да съществуват и туко-виж намерили още по-добър път в живота си.

Склонни сме всички/повечето човеци да съдим само от нашата си, човешко-мъничка перспектива и да даваме оценки, които ни се струват абсолютно обективни. Но всъщност всичко случващо се, си има своето място и не е нито само добро, нито само лошо или каквото и друго етикетче да лепнем.

Тоест, иде реч за приемане на този страх, а не за борба и изтласкване, стягане да не го допуснем да се промуши през някое ухо... За Доверие иде реч. Довери се на себе си, на живота, на хората около теб, също.

Можеш да опиташ дълбоко коремно дишане, отпускане в медитация - когато си вкъщи, осигури си спокойствие, седни или легни и отпусни цялото си тяло. Остави го да приема, просто да си съществува, без да изискваш нещо от него. Пусни си приятна, релаксираща музика или водена медитация.

Имаш да се учиш на отпускане, определено. От написаното от теб усещам една силно навита пружинка, за която няма и минутка покой. Дай си я, поеми въздхух, после го пусни и бъди спокоен, че пак ще имаш шанса да вдишаш.


Има и още нещо - естествената цикличност, с която се развиваме. 
Най-базовият пример Ин и Ян - черно и бяло, ден и нощ и така нататък. Не можем да очакваме да сме само в едната полярност - само да е бяло, светло, само да е ден, само да вървим към нестихващ прогрес! А нощта - времето за разгръщане на несъзнаваното, когато сме неконтролиращи, приемащи и в женска полярност?

А баирите, които са между равнините?
Няма как само минус или само плюс да изживяваме, да сме.

Все едно да искаме да изминем 5 стъпала, но следващите 15 не ни харесват и отказваме да ги минем, искаме да се телепортираме магически над тези гадни 15 стъпала!
Или да подскачаме само на десния си крак, защото ни кефи повече. :) 

Някои мои водени медитации: