Разговор със страха?! (Упражнение)

Да си говорим със страха?! Що за глупост? 

Всъщност страхът е валидна частичка от нас самите, която има своето място - той е там с причина. С всяка част от себе си можем да имаме диалог - с всяка част и от телесния, и от психичния и емоционалния си свят - това би разширило осъзнатостта ни и би помогнало да получим ценни отговори.

И ето, днес имаме среща между Човека и Страха. Какво си казват? 
А ти при срещата със своя страх какво би му казал?

Човека (Ч): Махни се! Писна ми от теб, не те искам!
Страха (С): Няма да се махна - залепнал съм за теб като лепкава сянка!
Ч: Искам да съм щастлив! Да съм свободен! 
С: Че кой те спира?!
Ч: Ти! Ти си ме затиснал като в менгеме - виж, и дланите ми са потни, и сърцето бие лудо, и дъхът ми е плитък - всичко е заради теб - до гуша ми дойде!
С: И защо е така, мислиш? 
Ч: Изморен съм! Изморен съм жестоко да те боря, да те бия, да ти крещя да се махнеш - сражавам се с метална броня, която ти някак все пробиваш! Но няма да се предам - ще се боря!
С: Колкото повече се бориш, толкова повече ще смуча от живота ти като пиявица! Държа те здраво в хватката си - къде ще избягаш, като съм в теб?
Ч: Мечтая си да те няма и да ми е спокойно, лесно, приятно! Животът е кратък, за да потувам в твоето блато! Скапано, миризливо блато!
С: Да, такова е, защото ти го виждаш така. Защото си сляп за другото!
Ч: Кое е другото?!
С: Бориш ме - добре. И какво? Пребори ли ме? Явно не успяваш. Явно с юмруци срещу мен не можеш да вървиш, аз пак се връщам, не разбираш ли? Всъщност не си тръгвам дори - само замлъквам за малко - и раста ли, раста в теб. В един момент разкриваш това с изненада. И си разочариван и се тюхкаш - ох, горкият ти! Изобщо не те съжалявам! - Тук страхът изсъска със злобното си гласче.
Ч: Нямам сили, наистина! Ти си непобедим! Каквото и да правя никнеш като бурен...
С: Да, защото изливаш цялата си сила в жалки опити да ме пребориш. Не виждаш колко много от своята жизнена енергия пропиляваш така - блъскайки ме, викайки, тикайки ме настрани! Виж се - всеки мускул е стегнат, почивка не помниш какво е, все някой друг ти е виновен, ти си мълчиш, боли те душата, но ни вопъл, ни стон! В моя капан си! Защото ти го правиш капан!
Ч: Как така аз?! Ти ме спираш да живея!
С: Удобно е да вярваш в това, а? Всъщност, ако поне за малко спреш да ме блъскаш - много нелюбезно и грубо, между другото! Та, всъщност точно тогава ще видиш нещо много важно - как те бутам аз - само че рамо до рамо с теб! Като приятел! Да, нелепо ли ти звучи?
Ч: Ти не можеш да си ми приятел! Приятел ми е радостта, спокойствието, удоволствието...
С: Ти искаш животът ти е да е права линия! Права е линията, когато сърцето ти спре - и тогава е страшното. Животът е амплитуден - представи си го като синусоида. Има горе, има долу - и всичко между тях. Ами пулсът ти? Той да не би да е равен? Никак не е! Непредвидим е! Такъв е и твоят живот, мили човече! 
Ч: Какво искаш да ми кажеш? Не разбирам?
С: Искам да ти кажа, че от лекарство, ти ме превръщаш в отрова! Не виждаш как те пазя, когато леко те погалвам с ръка, напомняйки ти да внимаваш. Тогава ти ме сграбчваш, извиваш ми врата и искаш още и още - налагаш ми не просто да ти шептя, а да ти крещя. Така ме превръщаш в тревожност. Бориш ме, а не виждаш какъв двигател съм ти - насочвам те към важното за теб!

Аз бях до теб, когато се раждаше,

Съпътствах те, докато ти никнеха зъбите,

Бях до теб, докато се учеше да ходиш,

Когато започна да се отделяш от майка си,

Когато тръгна на училище...

Навсякъде те бутах да продължиш да качваш стъпалата на собственото си развитие!

Прегръщането на страха 

Когато имаш паник атаки ти подсказвам, че ти си собтвения си дом - твоето тяло. Че ти си и детето, и родителят. Че можеш да се гушнеш в себе си, да се утешиш, а сетне и искрено да протегнеш ръце към другите - не отчаяно, не жертвено - а с обич и копнеж за свързване.

Когато имаш социална тревожност ти подсказвам, че заслужаваш любов и приемане - и че точно ти си желан на този свят! Че имаш място тук! Че има много хора, които те очакват с отворени обятия, колкото и да ги пропускаш, все взирайки се в онези навъсените, които те избутват от пътя си.

Когато имаш хипохондрия ти подсказвам, че здравето е в себелюбовта и себеуважението, които, с повече съзнателност, можеш да изградиш като основни стълбове, от които да живееш, прегръщайки искрата на живеца в себе си, заедно със сянката, която хвърля!

Когато те "връхлети" болест ти подсказвам, че е време да прогледнеш колко машинално си заживял - все гонещ цели и все забравящ за пътя! Време е да погледнеш добре както в огледалото, така и в душата си и честно за се запиташ "Как да бъда здрав? Кога забравих как да бъда здрав и станах болен?"

И така, мили мой Човеко! Разтвори обятията си за мен!

Няма нужда да ме хиперболизираш, да ми придаваш характеристики, които не са ми присъщи - тук съм, за да ти подсказвам, да те държа заземен в същото време! Тук съм, за да съм гориво в пещта на промяната ти! 

Да, усещам те, мили мой Човеко, как разтваряш ръце за мен! Чувствам топлите ти сълзи и поемам дланите си в своите! Прегръщам те братски! Част съм от теб, нужна част, не съм апендесит да ме отрежеш! Опитай, Човеко, да ме обикнеш! Направиш ли го, ще ти осигуря гориво, което ще те прати където пожелаеш! Топката в стомаха ще е хъса ти да разбираш стени и да правиш и невъзможното! Стресът ще е огънят в теб, който гори бариерите пред живеенето на смисъла ти! 

Виж как всичко в този свят придобива оня отенък, който ти избереш! Вкусът, който се променя в зависимост от подправките, които добавиш на сервираното ти ястие! А сетне ще се учиш да си готвиш сам - съставка по съставка! 

Аз съм твоя страх. 

Чудовище съм само, ако ти избереш да ме изкривиш така. 

Инак моят глас е спокоен, прям, искрен и верен. 

Компас съм ти - към промяната. 

Разлисти се като лотус, мили мой Човече! 

Калта е нужна колкото слънцето и водата!

Автор: Инес Райчева

Благодаря на Орлин Баев и на всички мои колеги от школата по Естествена психотерапия, кото ме вдъхновиха да напиша този текст! Заедно споделяме убеждението, че да прегърнем страха, майторски улавяйки неговото послание е един от пътщата към здравето!

Можете да се свържете с мен през формата за контакт към блога (вижда се само през настолната версия - през компютър.)