Думи към моите родители - Практика/Визуализация

Най-често психотерапия търсят хора, на които се е наложило да "носят" твърде много, твърде рано. Да носят тегобите и проблемите на своите родители, които са ги поели от своите родители - а те от техните... И така отново и отново - до безкрай.

Прекомерната близост с родителите е на противоположния полюс на тоталното отчуждение и дистанцираност. Неизказаните думи и неизразените чувства и емоции намират своя отдушник - през тялото - през симптомите, неразположенията, болестите. Ако ние мълчим - то тялото говори. Говори на своя език и изкуството се изразява в това да умеем да го чуваме, да "дешифрираме" неговите послания. Повече за това има тук.

Затова днес, в удобен и спокоен за вас момент, можете да се потопите в следната практика: 

Практика, която има за своя цел да освободи поне част от натрупаното напрежение и неизразени емоции и чувства, неказани думи. Затворете очи, вдишайте и издишайте няколко пъти дълбоко и си визуализирайте единия или и двамата си родители пред вас - усетете какво е разстоянието, което са заели и колко близо/далеч имате нужда да са, за да сте максимално рецептивни към думите им. Следете чувствата и емоциите, които преминават през вас, докато казвате примерните реплики долу (като можете да ги видоизменяте, според собствените си усещания, нужди, история).

Ако сте имали връзка със своите родители, която е възпрепятствала откриването на вашата автентичност (твърде сливаща),

Представете си как ТЕ казват тези или някои от тези реплики към вас: 

• Това, което ти носеше от дълбока и детска любов към мен, е твърде тежко, за което и да е дете. 
• Сега разбирам, че е било трудно и мъчно за теб да се съобразяваш с моите нужди - и да се стремиш да ги удовлетворяваш. Това не е твоя задача - остави го на мен.
• Всяко дете на твое място би било превито пред товара, който има да носи. Той не ти принадлежи - ще освободиш и двама ни, като го оставиш на мен.
• Досега не умеех да погледна своята болка - затова я прехвърлях на теб. Време е аз да си я взема обратно - тя е моя.
• За теб беше твърде огромна отговорност да опитваш да ме правиш щастлив/а. Това не е твоя работа. Ти си получаващото, а аз съм даващият/ата.
  
  

Ако сте имали връзка със своите родители, при която не сте успели да изградите близост (твърде далечна),

Представете си как ВИЕ казвате тези или някои от тези реплики към своите родители: 

• От тук насетне ще живея пълноценно, чувствайки подкрепата ти зад гърба си.
• Всеки път, когато усещам как сърцето ми бие ще знам, че изпитваш радост спрямо мен.
• Благодаря ти, че има място за мен в твоето сърце.
• Ще удовлетворя дълбоките си потребности с подкрепата на други хора - а от случилото се между теб и мен/нас, ще взема нещо добро, с което да продължа живота напред.
• Това, което преживях ми даде огромна сила, благодарение на която съм жив/а.
• Благодаря ти, че ме дари с най-ценния дар - моят живот! Няма да го пропилея!
  
  

Ако не сте имали връзка със своят/ите родител/и (починал/и, липсващ/и родител/и),

Представете си как ВИЕ казвате тези или някои от тези реплики към своят/ите родител/и: 

• Твоите чувства са си там, при теб, а моите са тук, при мен.
• Имам нужда да ме прегърнеш, докато спя - когато нямам съпротиви. Моля те, направи го.
• Моля те, помогни ми да се отпускам в доверието така, както можех да се отпусна в прегръдките ти.
• Моля те, научи ме да приемам. Бъди до мен, когато се страхувам и ме закриляй.
• Мамо/татко, аз съм тук, а ти си там.
• Моля те, гледай с благосклонност към мен, докато продължавам живота.
• Моля те, дай ми своята благословия, да ме съпровожда в изборите, които правя.

Такова "общуване" с нашите родители във визуализация, медитация, хипнотичен транс, е изключително ценно и незаменимо по пътя на претапянето на архаичните модели в нас, по които неволно и несъзнателно сме поели. Затова и в естествената психотерапия обръщаме специално внимание на тези фини отношения като едновременно целта е да помогнем да на клиента да се почувства разбран, подкрепен и освободен - разтоварен, в същото време ползващ като мощно гориво наученото от преживените трудности и тегоби - да, това е незаменимо гориво!

Ще  завърша със следния цитат:

Аз съвсем ясно усещам, че ме очакват дела и въпроси, които моите родители, баби, дядовци и по-далечни предци са оставили незавършени или без отговор. 

Карл Юнг, "Спомени, сънища, размисли"

Тази статия е написана с вдъхновение, подкрепено от труда на Марк Уолин.