Кратки бележки за ниската самооценка

Мое наблюдение от преди няколко месеца 

- лично, много силно. Вярвам, че много от нас биха се припознали, затова го споделям.

В този момент от живота си срещнах човек, който ме сблъска с ниската ми самооценка. 

Без него много рядко се срещам с нея, почти никога, независимо от социалните 

ситуации, в които попадам и се впускам. 

Успях да се отделя от това страдание, което тези отношения извикват в мен, да не съм във въртопа на "не ставам, не съм достатъчно добра, не заслужавам любов и внимание". 

И какво видях съзерцавайки? 

Видях, че този човек ме е завел до улица в моя свят, която не бях изследвала. Място, което преди усещах само като пареща болка, идваща от моето сърце, когато се почувствам отхвърлена. Не когато съм, а когато почувствам това. 

Дадох си сметка, че човек не може да те заведе на място, което го няма в теб. Все едно да кажем "Заведи ме на улица "Хжфййфжлй!" - такава няма, неоткриваема е. Така и в нас се откриваме на места, които си ги е имало, но не винаги сме имали шанса да изследваме. 

Затова можем да благодарим. "Благодаря ти, че ми помогна да открия това в мен. То боли, драска ме, боде ме, но си е в мене. Ти не ми носиш болки и проблеми отвън. Ти ми помагаш да се запозная с тези, дето са си в мен - а това е ценно запознанство, води ме до здравия стълб на моята самооценка и обичта, която изобилства в мен - тя предполага даване без изчерпване."

Стигнали ли сме до това, мили хора, припознаваме ли се - редно е, заради самите нас, да се фокусираме върху работата ни, свързана с ниската ни самооценка. Това включва умението да НЕ се съгласяваме мазохистично, нагаждайки се към "Значимия Друг". Да работим в посока осъзнаване, намиране на Здрав вътрешен ЦЕНТЪР от себелюбов! А не да чакаме оценка, валидация отвън. 

По тази тема ще пиша още в блога си - тя е основата на всяко справяне!