В Естествената психотерапия слагаме на значимо място изграждането на здрави граници - тоест на стабилни и здравословни граници, които заедно с това са гъвкави - защото нищо не е константно, а приспособимостта е един от основните стълбове на живота. Стремим се да оставаме свързани със себе си и да чуваме своята интуиция, за която условно казваме, че идва от корема.
Разбира се, можем да прочетем, че коремът е наричан "вторият мозък", и то неслучайно - при солидна част от хората, преживяващи тревожни и депресивни състояния, се наблюдават промени в стомашно-чревната система, като вече е установено, и че немалка част от стомашно-чревните дисфункции са пряко свързани с промени в централната нервна система - на тази тема ще обърна внимание в друг текст.
Разбира се, можем да прочетем, че коремът е наричан "вторият мозък", и то неслучайно - при солидна част от хората, преживяващи тревожни и депресивни състояния, се наблюдават промени в стомашно-чревната система, като вече е установено, и че немалка част от стомашно-чревните дисфункции са пряко свързани с промени в централната нервна система - на тази тема ще обърна внимание в друг текст.
В умението да се себезаявим стои казването на категорично и спокойно "Не",
както и смелото експлициране на нашето "Да", поело в себе си страха от възможността за отказ и отхвърляне.
В настоящия текст ще предложа как можем да се себезаявяваме, като едновременно с това не оставяме пространство другият да "прегази" границите ни с "Е, хайде, де, само за малко!" и т.н. последващи послания.
Когато казваме "НЕ" на определено поведение/действие/думи, ние всъщност казваме "ДА" на друго. Например, ако кажа на мои приятели "Не, няма да изляза с вас днес", същевременно казвам "Да" на своята възможност да си почина, оставайки сама, например.
Затова и няма "Не"-та сами по себе си. Не е просто "Не искам това сега", а е "Искам нещо друго СЕГА и заради това казвам Не на твоето предложение".
Всъщност тук е моментът да вметна, че казвайки "Не" на някого (или, когато е казано на нас самите), това не означава, че отхвърляме човека, а отхвърляме поведението му, думите му, предложението му - да приемаме това лично, сърдейки се, означава че не можем да се свържем с другия и да почувстваме, че той просто има други живи в него потребности към дадения момент! Не винаги можем да разберем или да се свържем и заедно с това винаго можем да опитаме да го направим. И да бъдем асертивни - не груби - не противоречи на това.
Трудността в заявяването на категорична позиция, както и в приемането на чуждата такава, се отработва в психотерапевтичния процес - обикновено рано или късно хората усещат, че неумението да са категорични и уважаващи собственото си пространство натежава. Да създаваме пространство за другите, без да имаме такова за себе си, е крайност, в която здравето трудно вирее.
Моето "Не" последвано от
моето живо "Да"
моето живо "Да"
Или още една формула от мен
Не искам да правя X,
сега избирам да правя Y,
защото имам нужда от/искам Z
сега избирам да правя Y,
защото имам нужда от/искам Z
Когато подкрепим своето "Не" по този начин, всъщност наистина не остава пространство на другия да ни убеждава или да продължава да иска, ако това е изобщо е човек, който наистина иска да се свърже същински с нас, който го е грижа за изборите ни.
Пример:
- Искаш ли сега да отидем в парка?
- Не.
- Защо?
- Защото не ми се ходи!
- Е, хайде, деее!
- Не, остави ме, не ми се занимава!
- Кога ли ти се е занимавало...
Усещате накъде отива такъв разговор - нищо градивно не се получава.
Друг пример:- Искаш ли да отидем в парка?
- Не, не ми се ходи - ще почета книга - имам нужда от спокойствие и тишина точно в този момент/точно тази вечер.
Как бихте отговорили тук? Ще продължите ли да настоявате?
Вероятността е в пъти по-малка, когато човек е наясно със собствените си чувства/емоции и потребности и ги заяви топло и категорично, другият да се опитва да наруши границите му. Не е нужно да се обясняваме и ползваме стотици думи - кратко и ясно е достатъчно, за да даде посланието "Знам от какво имам нужда точно сега и как да го постигна."
Децата и техните откази
Често общувам с родители, които ми споделят, че детето им е "станало невъзможно просто!" - и обикновено това се случва около втората година, която някои колеги наричат "ужасните две". И една добра аналогия е, че първите "не"-та никнат с първите зъбки - детето тества граници - своите и чуждите - докъде, кое, как, какво може, иска да се отстоява - това е абсолютно естествено, нормално, предвидимо - с други думи,би трябвало да му дойде времето и на този момент.
При вече порасналите хора се наблюдава трудност в отстояването на собствените им позиции (което върви с трудност спрямо приемането и на чуждите - независимо дали тази трудност е експлицирана или потисната - мазохистично преглътната), ако като деца техните не-та не са били зачитани - ако техните първи граници са били системно мачкани. "Не ме интересува ти какво искаш!", "Просто не може!", "Защото така казвам!" - във всички тези и подобни примери не личи красотата на емпатията, нито на свързването или на опита, поне опита да разберем другия/детето!
В долните статии съм писала много изчерпателно по тази тема - как да комуникираме любящо и със себе си, и с другите - дала съм работещи идеи как това да може да бъде част от живота на всички ни!
Няма как да сме винаги емпатични и разбиращи, приемащи и любящи - не сме свръхчовеци. И заедно с това, ценно е да осъзнаем, че можем да се върнем назад - да дадем обич и човещина както на себе си, така и на децата. Тук съм дала пример с дете, относно как може да стане това - Как да общуваме безконфликтно?
__________________________
Няма коментари:
Публикуване на коментар