Как да "накараме" мозъка си да прави трудни неща?
Вероятно за повечето от нас не е никак трудно да прекарваме време с телефона си в ръка, да го поверяваме през 15 минути и да играем видео игри. Дори е възможно да прекараме часове пред екрана на телефона или компютъра си, без да губим фокус!
А какво ще кажете за половин час учене, половин час на работното ви място, половин час бягане в парка? Дали и при тези дейности е така лесно да запазим вниманието си фокусирано?
Въпреки че има дейности, които в дългосрочен план ще ни донесат много повече смисъл и стойност - ние все пак отделяме значителна част от времето си, ежедневно в повечето случаи, в занимания, от които дори нямаме спомен - като безцелно разглеждане из фейсбуук или инстаграм...
На какво се дължи това?
Може да изглежда очевидно, че едните дейности са лесни, а другите трудни, но това не отговаря на въпроса - защо едни хора са изключително мотивирани, работещи, създаващи, уползотворяващи времето си, а други не оползотворяват времето си развивайки се, а търсят предимно семпли удоволствия? "Мързи ги" също не е достатъчно задоволителен отговор. Всъщност мързелът е липса на мотивация.
Затова пиша и настоящия текст - ще даде разбиране за ролята на допамина в ежедневния ни живот, както и практически насоки на всеки от нас как да "подлъжем" мозъка си да бъде мотивиран да изпълнява трудни, сложни и дори скучни дейности с много по-осезаема лекота, наместо да ни "подхлъзва" към най-лесното и приятно, но не винаги градивно и полезно за собствения ни живот, мечти и цели... Защото всеки един четящ този текст, вероятно би искал да бъде автор на собствения си живот, вместо живота да носи него!
Допаминовият детокс -
в помощ на себеактуализацията
в помощ на себеактуализацията
На илюстрацията е молекулата на допамина - наричана още "молекулата на удоволствието". Всъщност допаминът ни подтиква към това да искаме определени "неща" - а от своя страна този подтик ни осигурява мотивацията и желанието да се задвижим, да търсим начини, да осъществим и получим тези въпросни "неща".
Мозъкът приоритизира действията, които изпълняваме, спрямо това колко допамин преценява, че може да произведе. Ако от изпълнението на някоя активност не следва да бъде произведено значително количество допамин (напр. учене), в сравнение с друга (напр. играене на компютърна игра), мотивацията да се изпълни тази активност не е толкова висока на фона на другата/други възможни, които биха ни осигурили повече от него.
Всяко поведение, от което потенциално произтича моментална награда под някаква форма, прозвежда допамин. Ако наградата е отложена в бъдещето (ако уча, ще взема изпита си след 3 месеца, но дори не е сигурно, че точно така ще стане), мозъкът не отпуска допамин.
Важно е да се отбележи, че за мозъка ни няма значение дали дадено поведение е вредно за нас или не - важно е произведе повече допамин. И понеже това може да бъде осигурено чрез ядене на нездравословна храна, съдържаща много захар и бързи въглехидрати, гледане на порнография, мастурбиране, играене на компютърни и хазартни игри, прием на наркотични вещества и алкохол и т.н. - това напълно устройва мозъка ни и заедно с това руши тялото и психиката ни - понякога бавно и неусетно.
Един наркоман обикновено е наясно, че хероинът го убива, но понеже произвежда неестествено високи нива на допамин, за него не е толкова лесно да каже "край, спирам".
Много от действията, които извършваме ни осигуряват някакво ниво на отделяне на допамин - дори пиенето на вода, когато сме жадни. Но най-силно това се осъществява, когато получим неочаквана награда - както, ако играем хазартни игри и спечелим. Дори да сме загубили много пари, оставаме с очакването, че все пак ще спечелим, просто не знаем кога - а това е достатъчно силен мотиватор, който ни тласка да продължаваме и да си търсим наградата.
Дори разглеждането на социалните мрежи отделя сериозни количества от молекулата - с очакването, че ще получим ново съобщение или "нотификация". В днешния ни дигитализиран свят бомбардираме мозъка си с такива дейности, които ни осигуряват бързо и кратковременно удоволствие, защото се награждаваме постоянно! В един момент свикваме, че за наградата не е нужно постижение - за удоволствието не е задължително да сме се потрудили.
Тук искам да дам пример с проблема на много съвременни хора, свързан с порнографията - достъпът до нея е лесен и осигурява удоволствие, за което не е необходимо да сме се постарали, да сме го "извоювали" - което в послествие води до значително затруднени сексуални взаимоотношения, понижено либидо и дори откровено нежелание за истинска интимност. Същото се отнася и до останалите примери, описани горе.
Защо това ми вреди?
Какво е допаминов толеранс?
Когато възникне дисбаланс, тялото ни се адаптира спрямо него.
Това ще рече, че ако някой пие алкохол ежедневно, постепенно ще му е нужно все по-повече алкохол, за да се напие, отколкото в началото - защото толерансът на тялото се променя. Същото важи и за физическата активност, храненето, и не само.
Разбира се, това се отнася и до "молекулата на удоволствието" - в един момент мозъкът свиква с високите нива на допамин и това става неговата норма. Това означава, че се развива "допаминов толеранс" - а това е проблем, тъй като в ежедневния ни живот резултира в ниска мотивираност спрямо задачите, които не са толкова интригуващи, тоест изпълнението на които не ни осугирява мощно отделяне на допамин! И така неусетно времето минава във "висене" в социалните мрежи, вместо да тичаме по 5 километра на ден или да учим за трудния си изпит... Защото е по-комфортно, приятно и лесно.
Затова е изключително трудно да един наркоман на спре - защото неговите нива на допамин, както споменахме, стигат до неестествени висоти, които са недостижими чрез която и да е друга субстанция или дейност.
Същото важи и за всяка друга зависимост - тази към видео игрите, социалните мрежи, порнографията, захарта, хазарта, алкохола - почти всеки човек днес има поне една от тези, а често и повече взаимносъщестуващи.
Веднъж свикнали с високите допаминови нива, за нас е трудно да живеем в ниските.
Обратим ли е този процес?
Как да си помогна сам?
(Можете да отворите картинката в нов прозорец, за да се вижда по-добре, ако четете от мобилно устройство и да я свалите като напомняне.)
Друг вариант, който е по-плавен, е да лимитираме въпросните действия, носещи ни силна моментна наслада - да си подарим час играене на компютъра (ако това е най-любимото ни занимание), едва след като сме свършили всичко важно за деня си - приключили сме работа, погрижили сме се за себе си, дома си, децата и домашните си любимци и си отделяме време, в което можем да оставим нивото на допамин да се качи. Или проверяваме социалните си мрежи веднъж на час и половина най-много. Това е за предпочитане, пред варианта, в който не се награждаваме, а си даваме удоволствени усещания постоянно през деня, при всеки един момент, в който ни доскучее.
Трети вариант е да изберем ден от седмицата, в който напълно да се лишим от онова, което най-силно ни носи високи нива на допамин - ако искаме радикални резултати, е нужно да предприемем радикални действия.
Важно: Ако имате зависимост към наркотици, хазарт, алкохол, храна или към порнография и прекомерно мастурбиране, е нужно да получите подкрепа в процеса на преодоляването ѝ! Понякога (нерядко) справянето сам с такива зависимости е изключително бавен и труден процес, в който освен воля, е нужно и много себепознание и себелюбов!
Да, ще изпитаме скука и това е част от процеса! Целта е да възстановим допаминовите си рецептори, което ще ни позволи с времето да се наслаждаваме на дейности, които ни осигуряват много по-малко отделяне на молекулата и не ни носят моментално награждаване.
Вижте картинката - ако сме свикнали да се храним с най-изтънчените ястия в най-добрия ресторант, една обикновена купа със сварен ориз няма да ни се струва никак привлекателна. В същото време, ако се озовем на необитаем остров, тази купа с ориз няма да ни изглежда никак зле!
Ключова дума е "СЛЕД"
Важно е и СЪОТНОШЕНИЕТО - ако за 5 минути миене на чинии се награждаваме с час и половина гледане на видеа в ютуб, това определено не е баланс.
Един примерен вариант: на един час активности, които носят ниски нива на допамин, да си подарим 15 минути дейност, която ни носи висок такъв - тоест за 8 часа качествено свършена работа, на края на деня имаме два часа от любимата си дейност.
Моят съвет е, ако тази дейност вреди на здравето ви (като прекаляване с храната или алкохола, например), да не следвате тази система, а да потърсите специализирана подкрепа.
С времето можем да изградим все по-силна "спирачка" спрямо възнаграждаващите и носещите силна и моментна наслада удоволствия и, ако проявяваме съзнателност, преди да им се "отдадем", взимайки решение да ги ползваме като награда след добре свършена работа, това не просто потенциално, а със сигурност ще промени живота ни в дългосрочен план - носейки ни много повече здраве, същинско удовлетворение, смисъл, качествено развитие и цялостно спокойствие и по-устойчив баланс.
__________________________
Използвани източници:
Няма коментари:
Публикуване на коментар