Аз... Искам!

Почти всеки от нас, малките човечета, щъкащи по тази земя,

все нещо иска да получи, да умее, да направи.

Било то "Искам тази вещ!", "Искам да пътувам до там!", "Искам Пешо да се влюби в мен!", и дори "Искам да оздравея!", например.

Нищо не е на всяка цена в този живот - нищо! 

В момента, в който се вкопчим, ние вече преживяваме себе си ПРЕЗ нещо друго.

КOE съм Аз всъщност?

Аз его ли съм, тяло ли съм, мозък ли съм, душа ли съм (изброяването може да продължи дълго)?

Съвкупност сме - на тази позиция стоя аз. 
Всичко изброено, без душата, е тленно, преходно. Душата е онзи "компонент" от твоето "Аз", което е Вечно. Тя няма нужда от конкретен опит на всяка цена, а просто от опит. 
За душата не е смърт, когато тялото умира. А време за следващото пътуване...

Когато осъзнаем малкостта си, наивитета и егоизма, себецентрирането, тогава можем да стъпим, едва да стъпим, по пътя към себепознанието и себелюбовта!

"Все още търся себе си"

Къде търсиш себе си?! Къде извън себе си, е твоето себе си?! 
Кой би трябвало да те разбере, ако не самият ти? 
Кой може да ти помогне, когато ти не помагаш сам на себе си?!

Някои хора цял живот живеят на външни патерички: 

Този винаги ще ми помага.

Тази вещ ще ме направи удовлетворен.

Това пътуване ще ме направи щастлив.
Това повишение ще промени живота ми.

Не!

Отвън можем да си донесем радост, но нищо ОТВЪН не може да ни СПАСИ! Да ни спаси от собственото ни несъзнавано и изборите, които правим - там сме сами.

Искането като ОПИТ за СПАСЕНИЕ

От собствените ни тегоби и нерешени проблеми. От собствените навреждащи ни психични програми и характерови черти!

Преди да ПОИСКАШ, се замисли - А какво дадох?! 

Какво дадох ПЪРВО НА СЕБЕ СИ, после на Другите?!
Дадох ли безкористно?
Или дадох, защото очаквам да получа?

Обичащят и Доверяващ се на живота, на Бог, на Вселената човек, не търси и не иска на всяка цена, като пиявица, забила се в своя гостоприемник.


Eдин цитат от Учителя:

"Съвременните хора искат да бъдат щастливи, да имат успех в живота си. За да постигнат това, те трябва коренно да се преобразят. Не могат ли да изменят живота си, те не могат да направят връзка с Първата Причина, от която зависи техният успех и щастие. Да бъде човек добър, това зависи от него. Да има успех в живота си, това зависи от Бога. Като не разбират тези отношения, хората се силят да постигнат желанията си, като не знаят, че успехът им зависи от Бога. Щом не успяват в своите работи, те се разочароват, обезсърчават и казват, че животът няма смисъл. Успехът на човека в известно направление не е в негови ръце."

В библията се казва "Обичай ближния КАТО себе си."

Това е женски хор, пеещ Иисусовата молитва. 

Като нерелигиозен човек, който не е ценител на църковната музика, но за който музиката е важна, колкото въздуха и водата, долавям Смирението и спокойствието, което това изпълнение носи. 

Малкостта - нашата, човешката. 

Благодарността, за всичко, което имаме - а то е толкова, колкото даваме на себе си. 

Не търсете навън. Всичко, от което имате нужда, го имате вече.