Пътят към Здравето? | ЕСТЕСТВЕНА ПСИХОТЕРАПИЯ

От години изследвам темата за Здравето и Болестта - къде е балансът, кое наистина ни разболява, състарява, убива... Кое поддържа и укрепва здравето? Дали са древни енергийни и дихателни практики, гладуване, пост, прием на съвременни добавки, водорасли и подобни, повече спорт или пък по-малко натоварване... 

Отговорите са в пъти повече дори от въпросите. 

И ненадейно, съвсем спонтанно получих своя отговор - отговор, който към този етап на живота си, ми е достатъчен. 

Чаках този отговор и го чух по нов начин.

Здравето е в... Свързването

Свързването със самия себе си - и не в по-малка степен на важност - с другия. 

Просто второто е възможно едва, ако първото вече е осъществено - в това вече нямам съмнение.

Вероятно звучи абстрактно и вероятно след още години опит ще мога да го назова по-прецизно и точно - да имам някаква дефиниция, ако изобщо такава е нужна.

Това, което имам предвид е, да можем да чуем, да видим, да вкусим, да усетим собственото си тяло, което ни подсказва във всеки един момент от какво има потребност. Всякакви майндфулнес (mindfulness) практики са подходящи тук - а те имат нужда да бъдат подкрепени и от готовността, постоянството и търпението.

И всички знаем, че е полезно и здраво да се вслушваме в тялото си, но колко от нас го правят НАИСТИНА? Някак настроени сме да търсим решенията и лековете отвън, отговорите от някой по-вещ... А тялото ни е абсолютно съвършена система, която се саморегулира и регенерира и има нужда просто да бъде отчетена като такава - да бъде оставена да си свърши работата. 

(Human Vs Nature By Agnieszka Lepka)

Здравето на близките ни, здравето на отношенията ни с тях, също зависят от свързването помежду ни - за това свързване не е необходимо разбиране, нито съгласие, нито приемане. Можем да се свържем с някой, да го чуем и видим, и без да сме съгласни с него.

Така понякога, оставайки в плиткостта на интелектуалното, всъщност не сме свързани с тялото си (липсва същинското свързване с цялостта ни - което е основният проблем на съвременния човек, който е предъвкаща и премисляща глава, но не и чувстващо и живеещо тук и сега същество) - то е изморено, а ние го товарим още... Или има нужда от натоварване, за да укрепне, а ние избираме да лежим. Може и да казва "Стоп, не искам повече от това", "Легни си по-рано, за да регенерирам", "Осигури ми спокойствие", "Позволи ми да дишам дълбоко" и т.н. - а ние оставаме глухи и слепи за тези потребности - които обаче са непренебрежимо важни.

Това, което искам да кажа в този текст е, че 

имаме нужда от по-силна и крепка връзка ум-тяло (mind-body connection). А до това умение най-пряко се стига с медитация, според моя опит. С оставане в себе си, със съзнателност както спрямо заобикалящото, така и спрямо вътрешното ни пространство. Наистина вярвам, че здравето е в свързването - включително и в онова специфично свързване с природата - с вчувстването във всичките проявления и форми на чудото на живота.

Често ми се случва в психотерапията да ползвам реплики като: "Ако живеем и работим в голям град, няма как изобщо да не минаваме по баирите на тревожните състояния. Всичко е много бързо и често безумно (наместо mindful - mindLESS) - а това създава усещане за дисонанс със съкровените ни човешки потребности. Скъсали сме връзката с природата, живеем в бетонена джунгла с мръсен въздух, в която "повече от всичко" е идеалът, и се чудим защо не преживяваме здраве..." Разбира се, по-важно е как "смиламе" преживяванията си, как ги мислим, а сетне и как ги чувстваме, съответно живеем. И заедно с това няма как да претопим напълно факторите на средата.

Затова е особено важно да полагаме съзнателни усилия за свързването със себе си - да умеем да назоваваме емоциите, чувствата, преживяванията си - и до какви наши изконни човешки потребности ни водят. За да могат действията ни да са съзвучни с тях - а това е, което твори здравето! 

Себеактуализацията е възможна през личния смисъл в житейското пътуване на всеки от нас - себеактуализацията и усъвършенстването не са цел, а пътешествие, не са константа, а вечно движение.

Свързването е възможно само и единствено на базата на искреността - в нея има индивидуални истини, които, ако търсим по-дълбоко ще разберем, че са с общ корен... От друга страна автоматизираното съществуване, в което няма съзнателност, от моя опит е онова, което ражда болестта на всичките ѝ нива.

Искам да насоча към един изключително важен въпрос за всеки човек 

- задайте го на себе си:

Кое е онова, което животът се опитва да ми каже, а аз не го чувам?
а също и:
Кое е онова, което тялото ми се опитва да ми каже, а аз не го чувам?

Оставайки в тишина и/или в медитация с този въпрос, сме няколко крачки по-близо до своето лично здраве... Поканете отговора, а сетне и промяната.

Хармонията не е спирала
да е тук, в нас

Хармонията не спира да съществува - понякога просто имаме нужда да се издигнем на едно по-високо ниво, за да сглобим картината - онова, което ни резонира, със сигурност ни намира. Винаги е така, дори да не си даваме сметка за тази вечноприсъстваща синхроничност! Но за това ще отделя време в друг текст...

В настоящия текст няма да дам никакви конкретни насоки, защото общи и механични такива за творене на здраве няма - поне аз не вярвам в тях. Целта на написаното е да посее семенцата на замислянето по пътя към личното здраве и благополучие.
Вярвам, че всеки може да открие този път на свещено свързване в себе си, и то много преди да се е разболял...

__________________________

Свържете се с мен тук.
Или на ines.raicheva@gmail.com

__________________________