Приятелката ми ме е лъгала - как да постъпя?

Отвъд представата за Добро и Зло има едно Пространство. 

Ще те чакам там.

Въпрос: От няколко месеца съм във връзка с момиче и доскоро бях много щастлив от този факт. Един ден обаче, тя забрави лаптопа си вкъщи. Реших да проверя Фейсбука й, защото беше забравен отворен. Отворих съобщенията и изчетох всичко за 2 години назад. Втрещих се, разстроих се, сринах се, възмутих се. Изграденият образ, който имах за нея за тези 3 месеца беше, че тя е морален, почтен, чист човек, който отстоява своите граници, не одобрява авантюрите, пада си само по сериозните връзки, отвращава се от мимолетните такива, не може да прави секс с някого, ако не го обича, не одобрява неморалното поведение на някои жени и т.н. Отваряйки съобщенията видях, че всичко това е една лъжа. 
Тя казва, че не си струва да губим такава любов заради едно минало. По-важно било настоящето и бъдещето. Как да процедирам?

Отговор: Срещата е със собствените ти сенки, всъщност - с всичко онова, което отричаш и не можеш да "преглътнеш" и "прегърнеш" -  тоест приемеш.

Описваш основния проблем на всички отношения - аз имам представа за Другия - > когато тази представа (рано или късно!) се срине изпитвам разочарование. Защо? Защото съм привързан към МОЯТА престава и идея за Другия - в която съм го впримчил. И когато той "кривне" от пътя - част от моя свят се срива - разбирам, че моята "сигурност" е била илюзорна. А тя винаги е!
Никой човек, никога не може да ти даде гаранции как би постъпил, как и какво ще му харесва, как ще избере да живее - и ти не можеш да си дадеш такива. Какво е решението при това положение, как мислиш ти?

Бих те насочила да помислиш върху тези въпроси, с които да разбереш себе си - по този начин да си дадеш емпатия: 

• Наранен съм, защото представата ми за нея сякаш се размина с реалността ли? 
• Разочарован съм, защото не съм успял/не мога да предвидя какъв човек е тя? 
• Чувствам се безсилен, че не мога да контролирам нея/ситуацията ли? 
• Изпитвам страх, че ще бъда излъган от нея ли? 
• Не съм очаквал това, което ще открия и това ме кара да съм несигурен в нея и отношенията ни? 
• Имам нужда да приема миналото ѝ с повече лекота, но ми е трудно ли? 
• Чувствам, сякаш не я познавам и това ме обърква и наранява ли? 
• Иска ми се да вярвам, че ще намерим начин, по който в отношенията ни ще има сигурност и прозрачност, заедно с това и доверието ще се възстанови, но засега не го намирам ли? 

Дори отговорите на някои от въпросите да ти се виждат очевидни - пак имаш какво да намериш в тях. 

Ти понякога позволяваш ли си това или винаги си морален, честен и почтен? 
Кое прави неприемливо за теб това, което е направила? 
Кое го прави "мръсно", "нечисто"?

Писал си, че е предложила да ти даде паролата си във Фейсбук, за "да следиш всичко" - Ти искаш ли това? Намираш ли го за градивно във връзката, в която участваш, смяташ ли го за признак на любов? 

"Седях и благодарях на Бог всеки ден, че ме е срещнал с такава жена - красива, умна, сродна душа. А какво се оказа?"

Съвършенството ѝ в твоите очи явно се е сринало. 
Можеш ли да я обичаш и несъвършена, непредвидима? 
Ти самият правил ли си "нещо", за което съжаляваш? 
Смяташ ли, че е възможно да няма такива случки в човешкия живот - от които свързваме точки, вадим си изводи, а от тях следват други избори... 

Детето в един момент пипа котлона, подлагайки на съмнение думите "Не пипай, горещо е, ще те боли!" Залепва някой пръст върху котлона, изпищява, плаче и... обикновено не повтаря. Не всичко в живота може да бъде стуктурирано, предвидено, планирано... 
Умението да бъдем пластични е незаменимо.... 

П.П.: Да дадем емпатия на себе си, умеейки да си признаваме грешките, с послания като "Иска ми се да имам по-добра преценка за онова, което правя и заедно с това съзнавам, че тук и сега нямам." или "Иска ми се тогава да съм имал/а по-дълбоко осъзнаване за действията си и техните последствия, и заедно с това си давам сметка, че нямах, както и че не мога да върна времето назад", това води до приемане, а приемането до лекуване - и в двата процеса силно присъствена е Любовта. 

Когато категоризираме другите, слагаме ги в калъпи и определения, няма път, по който да се свържем с тях, да ги усетим, да ги разберем същински - а това води до конфликти и разочарования - добрата новина е, че изборът е наш. 
Успех!

Питащ: Аз също съм допускал грешки, но съвсем различни и от много по-дребно, предимно битово естество - някоя необмислена финансова покупка и т.н., но както споменах те имат битов, а не морален аспект. Всеки прави грешки, просто от грешки до грешки има разлика. Нямаше да имам против ако бях разбрал, че е имала други връзки преди мен - такива, които са били с намерение да бъдат сериозни и са приключили след няколко месеца, поради несходство. Тогава сексът пак ще се е случил, но на друг фон и при други обстоятелства.

Аз: След всичко изписано, което получи, не личи да виждаш смисъл в това да смениш перспективата - вероятно е трудно за теб, разбирам. Особено когато преживяваш предателство, несправедливост... 

• Трудно ли ти е да пуснеш тези усещания? 
• Очакваше да получиш потвърждение на написаното от теб ли? 
• Иска ти се да се съгласим, казвайки и да сме част от твоя "съд"? 
• Трудно ти е да поемеш нова перспектива все още, може би, разочарованието е твърде силно?

Твоят фокус продължава да е в нея - вместо да проследиш какво се опитва да ти каже Животът, какви послания ти дава. 

Погледът в чуждата паница няма да донесе никаква промяна в твоята. 
Понякога, обаче, садизмът е много привлекателен - да продължим да наказваме другия/другите, което ни носи особена наслада, скрити печалби и временно справяне със собствените ни напрежения и вини, а най-вече има общо с ниската самооценка... 

Между другото, описваш и друг голям човешки проблем - невъзможността да бъдем тук и сега, в настоящето. Тази потребност да се връщаме назад - 5, 10, 15, 20 години... 
И да оправдаваме преживяванията си с миналото. 

Когато всъщност онова, което можем да променим е как мислим тук и сега. 

Разбираш ли - тази жена е СЪЩАТА, която обичаш и си обичал и преди да РАЗБЕРЕШ за миналото ѝ. Единственото, което се е променило сега е ТВОЯТ начин на МИСЛЕНЕ за нея. Нищо повече. Нейното минало и преди е било същото, само че ти си мислил за нея по различен начин. 
Така или иначе - пътят е твой. 
Според мен този път ти е поднесъл истинска благодат - и лотосът никне от калта... Така и от привидната "кал", която виждаш тук, би имало какво да поникне, ако, разбира се, успееш да го отгледаш...

Питащ: Категорично не очаквам потвърждение на моя съд и виждания. Ако бях напълно категоричен и краен, нямаше да има нужда да се допитвам тук, а директно щях да финализирам всичко сам и сега проблемът да не е на дневен ред, тъй като щях да съм прекратил отношенията си с нея и съответно да няма какво да решавам. Наистина съм много наранен. Въпреки че съм мъж, от сутринта няколко пъти се разстроих сам вкъщи. Трудно ми е да пусна всички тези усещания, включително гнева. Не мога да простя и да приема.

Аз: Крачка напред е, че назоваваш чувствата си. 
Следващата стъпка ще бъде да се учиш да ги приемаш, да имаш диалог с тях, да разбереш към какви потребности в теб те водят. А след нея рано или късно идва осъзнаването, че никой на света не може да те накара да се чувстваш по определен начин. Единственият, който има власт над това, си ти. 

Не си отговорен на 100% за обстоятелствата, но за реакциите си - да. 

Съветвам те да прочетеш тази статия, обяснението за това каква е разликата между потребност и желание, както и дадените примери. 

И няма значение мъж или жена, дете или възрастен - емоциите са като птици, които кацат на нашата стряха - няма "лоши" и "добри" - всяка емоция ни води към наша потребност, която имаме в момента.

Когато самооценката ти стане здрава, устойчива, стабилна - това ще реши и сегашните ти терзания - те просто няма да имат почва да се появяват. Такава самооценка е свързана най-вече със себеприемането. 

Много отвъд конкретната ситуация и момичето е всъщност всичко, което описваш - става дума за цялостния ти начин на виждане на света, за себеотнасянето ти... Всъщност винаги става дума за това. Така че по всяка вероятност ще преживяваш още такива ситуации - докато виждаш картината черно-бяла - добър-лош, почтен-непочтен и т. н. 

Всеки човек е отделен микрокосмос и не може да бъде сложен в такива малки калъпчета - ако искаш да се свържеш с него същински. 

Другите не са и не могат да бъдат отговорни за начина, по който се чувстваме, още повече няма как да бъдат отговорни за чувствата на някой в бъдещето, който не познават - нито е нужно да предоставят абсолютна прозрачност относно миналото. Това е много интимно и лично - няма как да заставиш някой да ти разкаже всичко и да е до болка откровен. 

Ако вървиш по улицата и се усмихнеш на някой - този някой може да си каже например "Какъв глупак!", а може и да си каже "Колко готин и любезен човек!" Нито ти си отговорен начина, по който ТЕ ВИЖДАТ света, нито те са ОТГОВОРНИ за начина по който ти го виждаш и дали би се обидил - тоест дали би се самонаказал, заради думите/действията на някой друг. 

Защо не походиш в нейните обувки? 

Нима е честно тя да бъде подлагана на разпит, да влизаш в личното ѝ пространство така инвазивно, да бъде държана отговорна за твоите чувства, заради нещо, което е направила преди години? Нима няма право да общува с други хора, с други мъже? Виж колко нападателно и пораждащо вина е всичко това. Градивно ли е? Как мислиш, защо го преживяваш така? Позволи си да изпитваш каквото изпитваш - човешко е, не е "лошо", не е "добро", и се свържи с потребностите, към които чувствата ти те водят. Не желанията, а потребностите.


Ще завърша с един мой любим цитат от поета Руми:

Отвъд представата за Добро и Зло има едно Пространство. 

Ще те чакам там.

__________________________

Свържете се с мен тук.
Или на ines.raicheva@gmail.com

__________________________

Това е публична дискусия, която се развива във форума BeinsaDouno в рубриката

"Психотерапевтични насоки онлайн"