Въпросът е на майка на детенце на около 2 години и половина, което е ходило на детска градина (ясла) преди карантината и се приспособило бързо, а сега, след карантинния период, прекаран вкъщи плаче често, когато е в детската, сещайки се за мама и татко и се разстройва силно, когато не се справя в различни ситуации.
Споделям отговора си, защото съм сигурна, че ще е от помощ и на други родители.
Отговор: Това, което работи от моя опит (на учител) е разпознаването на емоциите/чувствата/състоянията на детето и неговите потребности. Още от самото раждане, експлицирането им е много важно, дори да ни се струва очевидно - очевидно е единствено за нас, възрастните, а под тази очевидност всъщност има много хляб за размисъл. :)
Като учител, който ползва метода на ненасилствената комуникация, бих подходила със следните (примерни) въпроси в ситуация, в която се е сетила за Вас в детската:
- Разстроена си, защото ти е мъчно за мама и татко ли? Много ти се иска те да са тук с теб и да те гушнат ли? Иска ти се да се чувстваш в безопасност, както с тях ли? Мога аз да те гушна, искаш ли?
- Плачеш, защото ти се иска мама и татко да са до теб ли? Трудно ти е сега да се успокоиш, защото ти е нужна подкрепата им ли?
В ситуация, в която не може да се справи сама и се отказва, можем да ползваме:
- Разочарована си, че не се справяш с това ли? Иска ти се да успееш, но не се получава и ти е трудно да намериш решение ли? Искаш ли заедно да се справим?
- Ядоса се, защото е трудно ли? Иска ти се да е по-лесно? Не знаеш как да го направиш по-лесно и това те отчайва ли? Искаш ли да ти помогна?
- Тези въпроси сами по себе си ще направят емоцията по-малко интензивна, защото детето ще се почувства разбрано. Когато задавам такива въпроси на деца точно в тази възраст (и по-малки) облекчение обикновено идва още след първия въпрос. А ако емоцията е много интензивна, просто е нужно да изчакаме малко, присъствайки с детето.
Вкъщи, от позицията на родител, бих се свързала през въпроси с детето така:
- Липсвам ти в детската и затова се разстройваш там ли? Иска ти се да съм там с теб и да те подкрепям ли? И заедно с това искам да ти споделя, че детската градина е едно прекрасно място за деца, именно за това те водя (не оставям!) там! Защото знам, че е ценно и за теб, и за мен.
- Плачеш за мен в детската, защото ти е хубаво да сме заедно ли? Чувстваш се много специална, когато си вкъщи само с нас ли? Трудно ли е да си на едно място с още много/толкова деца? Хайде заедно да измислим как да се почувстваш по-спокойна в детската градина, така че и аз да съм спокойна, че си добре там. Много е важно за мен да знам, че ти е приятно и радостно там!
- Да поясня че даваме шанс на детето да отговаря на всеки въпрос, преди да зададем следващия. Ако се налага - преформулираме. Също така не е нужно децата да разбират всяка дума - това не е целта - а да усещат и енергията зад думите ни, защото всъщност думите са по-малко от 10% от цялата комуникация! Така че ги ползвайте смело, а детето ще вземе своето, бъдете сигурни. Това не означава, че не се съобразяваме с възрастта, а че можем да ползваме и нови за детето думи, които то постепенно ще разбере.
️
Магията тук е, че детето се чувства разбрано - не залъгано с игри и други занимания, а получило фокусирано внимание, признание и зачитане на неговите чувства, емоции, потребности. Както писах в краткосрочен план това ще намали интензитета на емоцията, а в дългосрочен - ще научи детето да разпознава какво се случва в него и как да намери начини за справяне, как да саморегулира емоциите си, реакциите си, как да намира решение за задоволяване на своите потребности (тъжна съм > търся утеха и подкрепа; играе ми се > взимам си играчка > някой ми я взима > или си я взимам обратно или се пренасочвам към друга/друго занимание, което ми носи радост).
Ако говорите с нея, разпознавайки емоциите, чувствата и потребностите ѝ (според мен има силни такива от сигурност/закрила и внимание - нормално е тези потребности да са по-слабо задоволени в детската, отколкото вкъщи - защото е с много деца на едно място, защото мама ѝ татко ги няма, които да ѝ обърнат специалното внимание, което ѝ се иска), тя ще се оттласне от този период именно като постепенно търси и открива успешни решения на своите текущи проблеми и трудности! :)
Напълно нормално е всичко случващо се, заради времето, в което е свикнала да бъде постоянно с мама и татко - подкрепа и обич са отговорите, които си личи, че и досега сте ѝ давали. ️
Описаното в текста се отнася до един конкретен случай - ако имате нужда от съвет или консултация за Ваша лична трудност, можете да се свържете с мен, кликайки на текста по-долу.
__________________________
Описаното в текста се отнася до един конкретен случай - ако имате нужда от съвет или консултация за Ваша лична трудност, можете да се свържете с мен, кликайки на текста по-долу.
Няма коментари:
Публикуване на коментар