Резултатът е вярването, че ние изцяло и напълно сме отговорни за емоциите на другите, липсата на автентичност (Азът съществува само като отговор на друг човек, като негов придатък) и хроничен страх от това как хората ще ни отвърнат, дали ще ни приемат - което често се бърка със силна социална тревожност, но всъщност е много повече.
Какви са сигналите, които подсказват, че може да сме зависими от някой друг?
1. Ниска самооценка.
2. Невъзможност за казване на "не" и стремеж за угаждане на другите.
3. Липса на здрави граници.
4. Инфантилни фантазии за това как някой друг ни избавя от всичките ни проблеми.
5. Поставянето на всички други преди себе си - хроничното желание да се грижим за нещо/някой друг, като изтласкваме грижата за себе си, която дълбоко в себе си чувстваме, че не заслужаваме.
6. Зависимост към връзки, в които има постоянно повтарящи се едни и същи цикли, които са нараняващи - но въпреки това оставането в тях.
7. Невъзможност да разберем и/или ясно да комуникираме мислите, чувствата и емоциите си.
8. Хроничният страх, че ще разстроим някого (обикновено конректни хора в живота ни) и усещането, че вървим из минно поле.
9. Висока емоционална реактивност в ситуациите - невъзможност за овладяване на емоциите.
10. Обсесивно мислено предъвкване относно това какво мислят другите за нас.
Ако сте били или все още сте зависими в отношенията си с други хора и започвате да го осъзнавате все по-ясно - това не е повод да се срамувате, обвинявате и да чувствате вина, а напротив - давайки си сметка да направите първите крачки към промяната! Нормално е да повтаряме онзи модел, с който сме отгледани - но шансът да го прекъснем си го даваме сами на себе си.
Как да излекуваме себе си?
1. Поставете граници на себе си и другите. За целта е нужно постепенно да се научите да разпознавате и саморегулирате емоциите си - да чувате своя вътрешен глас, да усещате инстинктивните си реакции и да не ги пренебрегвате - кога наистина имате нужда да кажете "не", да откажете? Да запазите себе си, като не угодите на някого другиго? Това е процес, който се учи и в безопасна терапевтична среда.
2. Прекрвайте време сами. В медитация, в тишина, разходете се, потичайте, изключете всякакви устройства час преди да си легнете и просто се отпуснете в леглото.
Самотата не е страшна. Но да не познаваш себе си, рано или късно е. Може би бездните в нас не са чак толкова черни и поглъщащи, колкото сами ги рисуваме във въображението си. Сега имаме времето и шанса, може би повече от всякога, да ги срещнем - с медитация, в тишина, с оставане със себе си - а именно с човека, с който, ако не ни е приятно да бъдем, няма да намерим наслада и дълбочина и в никой друг.
3. Прекрайте време, правейки нещо специално и само за себе си - създавайте - пишете, рисувайте, танцувайте, изследвайте неизследвани допреди това "територии" - има много неща, които можете да направите за и сами със себе си, така че да си доставите приятно изживяване. :)
4. Направете си саморефлексия - отново чрез медитация, дихателни практики и водене на дневник, в който можете всеки ден да добавяте какво ви е вдъхновило, как сте се чувствали, какви копнежи имате, за какво сте благодарни.
5. Опознайте нуждите си - опознавайки себе си, ще се научите и да разграничавате собствените си потребности, както и как да ги задоволявате градивно. Например, ако имате нуждата да ядете шоколад всеки ден, вместо да го правите, ще умеете да разпознаете силното си желание да общувате и споделяте себе си със света и другите, да почувствате, че има хора, които могат да докоснат струните на вашата душевност. Ние всички имаме сензорни потребности - да ядем вкусна храна, да слушаме хубава музика и приятни думи, да виждаме хубави гледки, да помирисваме приятни аромати, да се докосваме, да бъдем докосвани и да докосваме друг - важно е, обаче, да не опитваме да достигнем до цялостна удовлетвореност само през едно сетиво, защото освен непостижимо, това е и деструктивно.
Най-важната връзка е тази, която имаме със себе си - това не е клише, а една проста и понякога болезнена истина. Защото връзката ни със самите нас оформя всяка друга! Отучването от старите навици и модели, които вече не ни вършат работа и сме разпознали като токсични, както и научаването на нови такива, съответно отъпкването на стойностни, любящи пътеки към собствената ни душа, ни водят към създаването на автентични връзки и с другите хора.
Как да разберем, че връзката ни с друг човек е любяща и здравословна?
1. Безопасна, сигурна привързаност, в която няма страх от уязвимост.
2. Способността свободно да се изразим, да комуникираме и съществуваме без да получаваме болна критика и осъдителност.
3. Ясни граници, които понякога могат да са гъвкави - ясните граници не означават винаги едно и също, винаги абсолютно еднакъв отговор в една и съща ситуация - означават самопознание и себелюбов, според които сами усещаме кога, какво, къде и как да постъпим, така че да не потъпчем себе си или другия.
4. Възможността да видиш и чуеш другия, както и самият ти да бъдеш видян и чут. Тогава не се получава "дърпане на чергата" и желание за налагане, а диалог с взаимно уважение и търсене на решения ЗАЕДНО.
5. Възможност да поемеш емоциите на другия, да можеш да се настроиш на тяхната вълна, имайки място и непренебрегвайки и своите.
6. Възможността да разбереш, че в реалността има субективна опитност. Че истината през твоите и през моите очи може да бъде различна и това, което можем да направим е да се Чуем един друг.
7. Време за всеки, в което може да остане сам със себе си и/или да се отдаде на свои лични итереси и хобита.
8. Искрени и взаимни обич и уважение.
9. Взаимно израстване и подкрепа в това израстване и усъвършенстване и себеактуализация.
Настоящата статия, вдъхновена от размисли на д-р Никол Лепера, не може да замести психотерапевтичната подкрепа. Текстът може да бъде насочващ, но процесите на справяне са продължителни, изискват усилия, смелост, постоянни опити, от които провалът е част.
Свържете се с мен тук.
Или на ines.raicheva@gmail.com
Или на ines.raicheva@gmail.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар