Балансът между даване и получаване

Не давай повече, 

отколкото можеш да 

получиш!

Какво означава това? 

Да мерим и пресмятаме колко даваме ли?

Не!

Балансът между даването и получаването
се усеща интуитивно в отношенията, не е нужна дребнава пресметливост, ако просто си позволим да разгледаме този аспект. И той е ключов, защото сериозният дисбаланс тук води до разпад на връзката, независимо от естеството ѝ!

• Ако от двама приятели винаги само единият се задвижва към другия, това ще доведе до разпад или поне силен отлив в отношенията.
• При партньорите е същото.
• Ако един работодател не плаща на своя екип, той няма да продължи да работи за него. Примерите са безкрай.
  
  
  

Онзи, който получава повече, 

отколкото може да даде,

се чувства задушен. 

В много двойки това го има: "Задушава ме с отношението си!" е всъщност "Толкова много дава/толкова интезивно, че не мога да го понеса/издържа!", позитивът за единия е негатив за другия. А даващият дори не разбира защо - "Но аз всичко давам за нея/него, не мога да разбера какъв е проблемът!?"

Тук идва и мярата и в даването, и в получаването.

И може да бъде трудно както да даваш, така и да получаваш - за немалко хора поне едното предизвиква дискомфорт.

Задайте си въпроси като:

• Лесно ли ми е да давам? На кой и какво дадох днес/вчера/миналата седмица? И прие/ха ли го?
• Лесно ли ми е да получавам? Кой и какво ми даде днес/вчера/миналата седмица? И колко от това приех?

Уточнявам, че говоря за равнопоставени отношения - т.нар. хоризонтални - между двама възрастни. При родителите и децата, например, отношенията са вертикални - и няма как даването и получаването да се изравнят.

Буквално се усеща като "претоварване", появява се желанието за бягство у онзи, който усеща с цялото си същество, дори да не съзнава с ума си, че не може да върне реципрочно любовта, грижата, вниманието и каквото и да е, което получава. И то наистина може да е дадено с искрена доброта и от сърце - не подлагам това на съмнение! В същото време, обаче, това не променя цялостната картина - при зрелите, хоризонтални отношения, липсващата реципрочност прави единия по-голям от другия - по-добър, по-можещ, по-даващ и т.н. Това слага напрежение в отношенията и за двете страни, което се чувства при всички положения. 

Всъщност е и арогантно, макар на пръв поглед да може да мине за добродетел. Да, това твърдение може да звучи шокиращо - "Как така ще е арогантно да давам!"  В същото време когато оставаме само от едната страна на оста, другият също не може да мръдне от обратната ѝ - и така в конректните отношения не му даваме шанс да ни бъде равен - той остава или по-голям (ако е даващият) или по-малък (ако е получаващият), което е силно ограничаващо, както се подразбира вече.

Нека уточним - може да има моменти, в които единият да дава повече или да дава предимно, а другият да е преобладаващо в рецептивната роля. Например, ако се грижим за болен приятел или партньор. Въпросът е в това, че в последствие този човек има потребност (в оптималния вариант) да ни "върне" - като добавям, че не става за връщане "от кумова срама", а като проява на любов също, като завършването на един естествен цикъл, в който има обмен. Като благодарност, като копнеж за засвидетелстване на уважение, като естествения ход на живота, в който се сменят и денят, и нощта, и вдишването и издишването и т.н.

В природата това е онагледено по много начини - например храним се, поемаме в себе си, а сетне отдаваме обратно. Раждаме се, живеем, а сетне умираме, даваме се на живота, който първоначално сме получили, в името на това да продължава напред. Храним се, както и ставаме храна в последствие. Създадени сме, защото родителите ни са дали от себе си на нас, а сетне създаваме и ние (независимо дали имаме деца или не, става дума за създаването изобщо.) 

Тази цикличност не подминава никой и именно тя може да ни напомни колко е важен този баланс между даване и получаване - и, ако сега останете с тази тема, в медитация или просто за няколко минути в покой, съм сигурна, че ще си отговорите на някои въпроси относно трудни/неуспешни и вече приключили или приключващи отношения.