Означава приемането и понасянето на нещо, без осъдителност или желание за промяна.
Ученето на неосъдителност и приемане е процес - понякога дълъг. Разбирането, че не винаги ще успеем да бъдем приемащи и неосъдителни и ще се проваляме в тези опити, е неотменно. Абсолютното и тотално приемане увеличава възможностите да бъде толериран дистресът чрез промяна на поведението. Тоест дава възможност за нов поглед над събитията и дори над целия живот.
Обичайно, когато човек е наранен, първата му реакция е да се ядоса, разстрои или да обвини някой друг в причиняването на тази болка. Но когото и да направи отговорен за собствената си болка, тя продължава да е там и той продължава да страда - вероятно е и колкото повече се ядосва, толкова повече болка да изпита.
Да се ядосаме или разстроим заради дадена ситуация, също ни спира да видим какво наистина се случва.
Чували ли сте някога израза „заслепен от ярост“? Това често се случва на хората, които са силно емоционални. Критикуването на себе си през цялото време или прекалената осъдителност на дадена ситуация е като носенето на тъмни слънчеви очила на закрито. Правейки това, пропускаме детайлите и не виждаме ясно действителността. Ако сме прекалено критични към дадена ситуация, това би попречило да предприемем стъпки за промяна на въпросната ситуация.
Не можем да променим миналото.
Тоест, очевидно силната критичност и оценъчност, на самите нас или на дадена ситуация, не водят до нищо друго освен до гняв, неяснота и заблуда и своеобразно парализиране. Тогава какво може да се направи?
Това, което същинското приемане представлява,
е осънаването и разглеждането на всички аспекти на ситуацията, каквато и да е тя - без критика и осъдителност. Това приемане се осъществява, когато успеем да разпознаем, че именно настоящата ситуация е резултат от цяла поредица от събития в миналото.
Важно е да се каже, че радикалното приемане не означава, че се съгласяваме с грубото, нараняващо, необмислено и т.н. поведение, което другите могат да демонстрират. Означава, че спираме да се опитваме да променим това, което се е случило, чрез ярост и обвинения. Например, ако сме в токсични отношения, в които е ясно за нас, че не се чувстаме добре - време е да бъдат прекъснати, време е да действаме от настоящия момент натам към следващия настоящ момент, вместо да се вкопчваме в отминалото.
Утвърждения, които помагат в справянето
Някои от тях ще използвате сами в ситуациите, в които попадате:
- „Така трябва да бъде.“
- „Всички събития досега водят до точно този момент.“
- „Не мога да променя това, което вече се е случило.“
- „Няма смисъл да се боря с миналото.“
- "Борбата с миналото само ме заслепява за настоящето, в което съм."
- „Настоящето е единственият момент, в който имам възможността да променя.“
- „Губене на време е да се бориш с вече случилото се.“
- „Настоящият момент е перфектен, дори да не ми харесва какво се случва.“
- „Този момент е точно такъв, какъвто трябва да бъде, като се има предвид какво се е случило преди него.“
- „Този момент е резултат от над милион други минали решения.“
Ние имаме нашата човешка, индивидуална, и поради това, ограничена перспектива, но шансът да изградим по-цялостна, по-висинна и многопластова същестува, стига да работим над това съзнателно.
Сега, използвайки тези утвърждения, можем да започнем същински да приемаме различни моменти в живота си, без да бъдем осъдителни и оценъчни. Естествено, ще бъде трудно да започнем това с много болезнени ситуации, така че нека започнем с по-малки събития.
Ето няколко предложения:
- Прочетете противоречива история в новините, без да бъдете оценични относно станалото, без да заемате страна.
- Следващия път, когато заседнете в интензивен трафик, изчакайте без да сте критични към останалите.
- Гледайте световните новини по телевизията, без да давае оценки и етикети на случващото се.
- Прегледайте проблематично събитие, случило се в живота ви преди много години, и използвайте същинското приемане, за да промените отношението си към спомена - без преценки, без критика - случилото се е каквото е, то е такова неслучайно и може да е ключ към много ценни осъзнавания и умения!
Да приемеш, че нямаш това, което искаш в момента -
че може ниога да не го имаш и това не е краят на света, е огромна сила. Не става дума за подтискане на желанието за самонараняване или за замяна с друго деструктивно поведение, а за приемането на желанието за самонараняване като част от живота в момента точно такъв, какъвто е.
Пътят минава през ученето как се живее в точно този момент, заедно с болката - не въпреки, а заедно. Дълбокото ѝ приемане като част от този момент - не от целия живот, а само в този момент - тук и сега. Дишането през болката, усещането ѝ в тялото - да, тя е тук и е част от теб, позволи ѝ го - няма да остане вечно.
Същинското приемане е важна част от диалектично-поведенческата терапия, за която ще пиша тепърва, тъй като все още е слабо известна в България, а изключително ценна, що се касае до преработване на личностови разстройства, хранителни разстройства, депресивни състояния.
Няма коментари:
Публикуване на коментар