В настоящата статия ще очертая някои разлики между нарцистичното личностово разстройство и граничното личностово разстройство - това далеч не са всички разлики между тях, а въпросите са много - ще продължавам да пиша материали по темата.
Но, аз разглеждам това и като благословия - което за някои хора, работещи в сферата на помагащите професии, вероятно ще звучи неразбираемо.
Наистина - не откривам градивност в това да разглеждаме хората с личностови разстройства като клети нещастници - защото далеч не са такива и имат капацитета, макар и по-труден за разпознаване и доизграждане, да поемат самите себе си, да бъдат зрели и справящи се с живота, точно такъв, какъвто е днес.
Да, истината е, че липсват познания спрямо особеностите на нарцистичния спектър - по-точно липсват познания как ефективно да помогнем на човек със силни нарцистични наклонности или такова личностово разстройство да промени отношението си, да преработи дефицитите си и "слепите" си петна - и изобщо да види смисъл в това да го направи. Основно се съсредоточаваме в научаване на потърпевшите - те са буквално такива, в общуването им с нарцисисти (с уговорката, че тук ползвам този израз най-общо).
Стилът на привързване на човек с Г.Л.Р
Най-често това е т.нар "тревожен" (по-специфично "anxious preoccupied") - при който човек е погълнат от своите мисли и тревоги.
Пример: При запознанство с нов човек си мисли: "Какво ще си помисли сега за мен?! Знам, че не ме харесва, ето, не се усмихна, стисна ръката ми слабо, значи не проявява интерес, знаех си, че ще ме отхвърли!"
Такова тревожно притеснение в общуването е типично за човек с Г.Л.Р., който трудно създава каквито и да е по-дълбоки и близки отношения и по-продължително общуване, тъй като не умее да се доверява - в много случаи изобщо няма изработено умението за това. Тук другият е сложен на много важна позиция, защото самото му присъствие (дори във вътрепсихичното простанство на човека с г.л.р.) акумулира сериозен дистрес и объркване.
Едно обикновено скарване или несъгласие от страна на събеседника, за човек с Г.Л.Р може да бъде катастрофално и водещо дори до самонараняване и безразсъдно поведение - особено при липсата на градивни инструменти за справяне със стресорите и базисно ниво на себевладеене.
Важно: Искам да напиша тук, и ми се ще всеки да си даде сметка (особено психолозите, психотерапевтите и психиатрите), че това е една основна причина, поради която медикаментите, предписвани от последните споменати в скобите от мен, НЕ ПОМАГАТ на хората с Г.Л.Р. - защото те имат действителни прични да бъдат депресирани, тъжни и самотни - и ако при хората с биполярно разстройство (което НЕ е разстройство на личността) медикаментът е на място, то тук е крайно недостатъчен, а понякога и излишен.
Нужно е да се изработят базисни умения за качествено общуване и свързване с другите хора, умения за емоционална саморегулация, за себепознание и изграждане на липсващата личностова зрялост, които медикаментът няма как да набави. Това не означава, че няма никакво място в терапията - а че само на него категорично няма как да се разчита.
Стилът на привързване на човек с нарцистично л.р.
Това най-често е т.нар "dismissive" (по-точно "dismissive-avoidant") - "избягващ" стил на привързване, при който реално липсва т.нар. "пренос" - тоест усещането за другия, обменът - затова в терапията работим и с понятието "нарцистичен пренос" - тоест липсващ такъв - усещането е сякаш срещу теб стои неодушевен предмет.
Хората с такъв стил на привързаност далеч не са само нарцистите - двете не са неразривно свързани. Но общото е, че и хората с нарцистично л.р., и онези с избягваща привързаност, не толерират близостта и интимността, бягат от нея и не я търсят. Човек, който е с такъв стил на привързаност, но не е нарцисистичен, всъщност копнее за близост и обич, но не знае как да си ги позволи, как да "стигне" до тях, заради дълбоката убеденост, че ще бъде жестоко наранен - затова и избира да ги избягва, за да си спести болката - което, разбира се, не разрешава травмата. Докато обратното - нарцистичният просто не изпитва потребност от близост и интимност.
Пример: "Ти нямаш значение за мен, все ми е едно какво ще кажеш, аз нямам никаква нужда да си част от моя свят." - това не е поза или целенасочено игнориране - другият (който и да е той) действително няма никакво значение и може да бъде единствено инструмент за забавление и "пионка" в играта на човек с нарцистично л.р. А последният умее да се самосъжалява и да проявява това към себе си, но не и към другите. Аз разглеждам това като един много "дебел пласт", който е защитен и под него има потенциала за свързване с друг човек - за емпатийно, истинско свързване. Въпросът е, че "пластът" е толкова плътен и упорито съществуващ, че възможността да се "стопи" не е обнадеждаваща. Макар самият човек с н.л.р. да умее да създава такава илюзия, майсторски оплитайки в мрежите на манипулативните си сценарии другите.
Трудността за терапевта
Работейки с човек със силно нарцистични наклонности или такова личностово разстройство, трудността е такава, че клиентът/пациентът не е реагира почти или изобщо на думите на терапевта - и не показва емоции, преносът липсва. Това отнема хода на действие - буквално няма с какво да се работи в терапията, защото за клиента/пациента проблем не съществува - още по-малко съществува желание да бъде решено каквото и да било.
И при двата вида личностово разстройство има разцепване, проектирано навън
- при човек с нарцистично л.р. обаче то е много солидно - тоест "Аз съм добрият и съм отгоре - а ти лошият - и си под мен!" тук флуктуация във възприятието може да липсва напълно.
- при човек с гранично л.р. това варира - ролите се сменят - макар и отново да има черно-бяло разцепване на "добър-лош" - тоест, един ден самият човек се преживява като само добър, а другите (и със сигурност терапевтът) като само лош - но следва и обратният сценарий. Това вече дава поле за работа и възможност за "сглабяне" на пъзела и оцялостяване на тази моно визия за себе си и света.
Можем ли да разберем нарцисистите?
Немалко специалисти се изказват негативно по въпроса и отвръщат с реплики като "бягай надалеч от нарцистични личности!", затова избрах на цитирам Франк Йеоманс, който казва следното:
"При хората със силно нарцистична структура на личността винаги можем да видим липсата на приемане, толина и обич в детството. Липсата на това да бъдат обичани, заради това, което са - те са се преживявали (и продължават да го правят) като обичани и поощрявани за това, което постигат и могат, което генерира огромно напрежение у тях винаги да са на върха на вълната, за да не загубят вниманието, което получават".
При всички видове личностови разстройства засега се смята, че има солидна генетична компонента - особено що се касае до проявата на определени личностови черти. Според мен, тук разбирането и емпатията, способостта за синхрон, проявени от страна не само на терапевта, но и от страна на близките, са важни, до колкото могат да бъдат прихванати и от човека, живеещ с личностово разстройство - но не по-малко важна е и здравата граница, която да бъде поставена в такова общуване - топло и категорично, не грубо и садистично.
_____________________
- НАРЪЧНИК за саморегулация на емоциите
- Взаимоотношения с хора с гранично личностово разстройство
- Какво означава да преодолееш гранично личностово разстройство?
Както и другите мои материали в графата "Личностови разстройства - информация и самопомощ"
__________________________
Няма коментари:
Публикуване на коментар