Баба Меца и Торбалан - да плашим ли децата с тях?

И на какво учат децата тези образи?

Още "козове" имаме и с Баба Яга, Кумчо Вълчо, както и с всякакви страшни същества, които можем да измислим. Всеки народ има такива образи - в Америка често се ползва "Бугимен" (Bogeyman), а в Южна Америка е познат и като "Ел Коко"(El Coco). В Япония се нарича "Намахаге" (Namahage), а в Южна Африка и като "Токолоше" (Tokoloshe).

Какво е значението им?

Те са олицетворение на страха - на наказанието, че нещо лошо ще последва, ако "не направя това, както са ми казали", на неподчинението. "Торбалан е под леглото и ще те открадне, ако не заспиш!", "Баба Яга е зад вратата и гледа дали си миеш зъбите!" и т.н.
Всъщност много родители не си дават сметка, че това е собствената им абдикация от отговорност - изведнъж изискващият и наказващият става измисленият образ, вместо родителят да е поставил ясни и изпълними правила, следейки за тяхното спазване!
Само че с този измислен образ върви и сериозна доза страх от неизвестното - Какво е това същество? Колко ли е страшно? Какво ще ми направи? Къде е в момента, защо не го виждам? Неизвестността причинява тревожност - не само у децата, разбира се. Но за едно дете, това измислено наказаващо същество може да доведе и до парализиращ страх - тотален отказ от опитване, пробване, за да не последва провал, в който то да посрещне неизвестното и опасното...

Детското доверие

До една възраст децата са особено лесно внушаеми - обикновено преди 7-8-та година, но е трудно да е сложи конкретна граница, защото индивидуалният фактор е определящ. В тази възраст те лесно могат да приемат казаното от родителите си за чиста монета, и да не го подлагат под съмнение. Би следвало родителите да бъдат внимателни с внушенията и убежденията, които предлагат и изграждат, защото те наситина могат да бъдат травмиращи. Макар и малки, децата могат да усетят дали са лъгани и подвеждани - и това може да доведе до загуба на тяхното доверие и уважение към по-възрастните, както и до посланието: "значи и аз мога да си правя каквото поискам!", ако лъжите са станали тенденция в семейството - провокирани точно от роителското безсилие, което понякога остава ненадмогнато, ако възрастният не го разреши...

Безсилието при родителите

Да, всеки родител е изпадал в моменти на безсилие, това е неизбежно, част от пътя е. Далеч по-работеща стратегия е, обаче, родителят да бъде честен и открит в такива моменти, до колкото това е адекватно и "смилаемо" за детето, разбира се, отколкото да търси оправдания и да създава неистини. 

Именно откровеността, поощрението, поемането на отговорност, дават "криле" на малкия човек (на всеки човек!) и му съдействат да се развива качествено, имайки зрял родителски пример пред себе си. "Зрял" не означава перфектен и винаги успяващ да разреши всяка ситуация ефективно - "зрял" означава честен, обичащ, готов да се учи и да признава неуспехите си, не да ги прехвърля на друг. Съвършени хора няма. Нито родители.

Общувала съм с деца, толкова лъгани от своите родители, че подхождат мнително и тревожно към всеки нов човек и ситуация в живота си, като самите те трудно могат да общуват без лъжата - за тях това е един постоянно потребен инструмент. Тогава вече говорим за нездраво ползване на умението за манипулация - абсолютно необходимо в живота, но не за сметка на честността и отговорността. 

Болна и Здрава Агресия

Това е съвсем отделна и много дълга тема, но няма как да не направя някои отбелязвания. 

Да се позволява агресивна реакция, агресивен отговор, особено в първите години (при прохождането и проговарянето), е от изключително значение за едно дете! Така то получава посланието, че е заслужаващо, че може да си вземе, че има правото - признава се съществуването му, зачитането му за човешко същество. Ако тези реакции биват парирани, детето израства с трудност и дори невъзможност да се заявява асертивно, да бъде категорично, да отстоява граници, да се бори! Това е здравата агресия - с една дума - неподтиснатата! Тази агресия е двигателна сила с голям заряд, изключително ценна, и не е нараняваща, водейки до вербално и физическо насилие!

Болната агресия е онази, дълго подтискана и стаявана, така често срещана в нашата мила Родина! Но да си автоагресивен, което води и до това да си пасивно-агресивен спрямо другите, а често и "активно-агресивен", няма нищо здравословно. И точно това е основното, когато сме решили да "ползваме" Баба Меца или Торбалан - срещу тях детето не може да реагира. То няма ход, няма общуване, няма действителен обект, срещу който може да изрази емоциите си. Това е меко казано неблагоприятно за детската психика - за увереността, смелостта, спокойствието, вдъхновението.

Феята на зъбките

Примерите с Дядо Коледа/Мраз, Феята на зъбките и т.н., въздействат на креативността по благоприятен начин - тук вече ситуацията е съвсем различна - така родители и деца могат да създават заедно цели приказки, градящи се на обич и откривателстване, на правене на хубави постъпки спрямо другите живи същества, на даване, споделяне, трудене. Дали ще ползват тези образи, е въпрос на избор - аз лично съм щастлива, че с моите родители заедно споделяхме тази представа - към днешна дата мога да изтъкна само плюсове, като вълнението, очакването, чувството, че заслужавам нещо мистично и магично да ми се случи!