"Има ли отърване от Паническото Разстройство?!" - Въпроси и отговори

Въпрос:

Накратко страдам от тревожност и паник атаки и за капак натрапливи черни мисли, чиято контра не мога да спра тръгнат ли веднъж.... От години се въртя в омагьосания кръг  с надеждата,че ще ги израсна, надживея, но уви, още първата криза, която беше преди  най-рано 3 години беше страшна, плашеща, побъркваща... Започнаха едни изследвания, лекари и най-често приключваше с рецепта за деанксит и "няма ти нищо, на нервна почва е всичко", така легнах на легло и се изолирах от всичко и всички, плачех, ли плачех, не знаех какво се случва с мен, когато изпаднех в такова състояние, а то малко по малко започна дя се случва навсякъде, започвах да имам сърцебиене, вероятно от свръх тревожност не ме свърташе  на едно място, обикалям не мога място да си намеря,ставам,лягам,изобщо лудост...

Отговор от мен:

От тук написаното, както и от заглавието става ясно, че подхождаш с недоверие. За мен това е основното, което има да се разрешава. Ти си в постоянно стягане и отхвърляне - а да получиш, това идва от Отпускането. Ти не Допускаш до себе си, пазиш се под дебела черупка като охлювче. И съответно това те мъчи.

Задай си въпросите:

- Какво ще стане, ако оставя черупчицата си и изляза? 

- Какво ще стане, ако казвам и правя ТОЧНО ТОВА, което искам, без да има значение кой какво, как и дали го приема? 

- Към кое/какво и кога имам доверие? А към кое/какво и кога, в какви ситуации не? 

- Кое кара моето доверие се топи? Аз имам ли отговорност за тази динамика? Мога ли да ѝ повлияя? 

Писала си, че искаш да се оттървеш - да, така функционира света днес, режем части от себе си, тъпчем се с хапчета, пием алкохол или хапваме сладичко, за да се чувстваме добре.
"Искам да съм щастлив!" е главна цел. А лошичкото и трудничкото да си ходи форевър. Да, но в нас има МНОГО за обгрижване, за забелязване, не са само щастието, радостта.

Писах наскоро един текст, бях много Долу на колелото на живота, което винаги си се върти безспир, в момента на писането му. Кръстих си го "Моята кутийка с болка". Но самото му писане ме Вдигна. Защото приех. Приех това, което е, без борба и съпротива, оставих го да диша - и то си отмина като вълна. Съветвам те да го прочетеш и останеш с него известно време. С това чувство - не, не искам да се отърва.
Обичам си и болката. И тя е част от мен! Уважавам я така, както уважавам и любовта си! 

Стефан ти е написал много хубави думи, много ценни, прочети ги няколко пъти поне, ще откриваш още и още в тях.

Отговор от Стефан Греков:

Здравей! Разбирам те, че ти е трудно, че е плашещо, на моменти дори погубващо. И целият този страх всичко да не се повтори, те въвежда в една невероятна безизходица, в която и най-голямата надежда се губи и гасне, и остава само и единствено мрак и отново онзи смразяващ страх. Трудно е, непосилно е, но в същото време има милиони хора, които са го превъзмогнали. Хора от този форум, хора, които дори виждаш по улиците.
По всичко личи, че имаш доста силен характер и гледаш да се справиш сама. Да, и това е част от пътя ти, да опиташ всички алтернативи, преди да се предадеш. Защото в полето на нашата психика, на онова нещо, което наричаме душа, дух, свръх Аз, ние не се борим само, но и се учим да се предаваме. Да, пропускаме случващото се и да се доверяваме на мъдростта на живота. Ти разглеждаш тревожността единствено от медицинска гледна точка, като разстройство и това е напълно вярно. Но всяка истина е половин истина и тази е половин също. Има и други гледни точки, някои хора разглеждат това състояние, като събуждане от дълбокият сън на материализма. Да, ние сме тела, но в нас има и нещо много по-дълбоко. Разбирам те, че ти е трудно да предадеш доверието си някому, но и тази съпротива е част от твоето лечение. Може би на този етап, нямаш нужда да се доверяваш на някого, може да се довериш на нещо по-голямо, нещо твое, наше, общо, което наричаме Бог.

И това е един различен поглед към тревожните състояния, които от езотерична гледна точка са събуждане на заспалата енергия вътре в нас.
Някои я наричат кундалини, други прана, чи, няма значение думата, но това, което описваш ти е раздвижване на по-дълбоките пластове на твоята психика. И пред теб седи един много важен избор, изборът какво отношение да проявиш към случващото се, а именно в това е ключа. Хората се лекуваме,  не като изтриваме неща от живота си, а като ги надмогваме и разбираме смисъла, който те ни носят.
Именно в това се състои алхимията и превръщането на оловото  в злато. Ти си започнала да се предаваш,а това го показват именно твоите мисли дали да пиеш хапчета или не, но ти за момента не си изпробвала никакви алтернативи.

Има такива моменти, време е да зададеш въпроси към себе си.
Дали това недоверие е точно към терапевта ти или то се отнася масово в живота ти?
Какво те спира да поискаш помощ?
И какво за Бога означава думата помощ?
С какво я свързвам, както значи за мен?
И дали не искам помощ по точно определен начин, такъв какъвто аз знам, че ми трябва?

Прочети тълкуванието на думата помощ, потърси синоними, сродни думи.
Виж какво се крие зад символиката и, която тя носи. Това са първите стъпки отвъд чувството за вина, нищожност и вечно самосъжаление. Да, ти си жертва, но не на екзистениалното, а на невротичното страдание и колкото повече бягаш от него, то толкова повече се засилва. Никой не може да избяга от страданието, независимо дали се пият хапчета или не, то е част от живота ни и то именно е горивото за търсенето, осъзнаването, промяната. И рано или късно всеки спира да бяга, защото е безкрайно изморително, тогава може да се породи депресия и една дълбока тъга. Тогава е именно сливането с цялото човечество, с Бога и с течение на времето тъгата се превръща в тиха мъдрост. Ние не сме светци, ние сме хора с определени лимити и когато влезем и осъзнаем собственити си лимити, от къде до къде се простира нашата сила, тогава се ражда и онова нещо, което се нарича смирение.

Но това е един дълъг път, който продължава до нашата смърт. А смъртта е дошла вече при теб, и старото разбиране започва да умира. Да, болезнено, бавно, но така се ражда новото. Просто продължи...