В миналото семейната система и изобщо отношенията са били много по-строго предрешени в сравнение с тези в модерния свят - буквално идентичността на отделния индивид е била предварително дефинирана, което ще рече, че изобщо не са стояли въпроси като например:
- Да имам ли деца?
- Да сключа ли брак?
- Къде ще живея?
- Какво ще работя?
- Кой носи парите вкъщи?
- Кой чисти/готви/храни децата?
- Кой взима решенията и кой се подчинява?
Имало е ясно определени норми на поведение, като основният регулатор е бил самото общество - "Какво ще си кажат съседите, ако направим това?". Случващото се в отношенията между хората е било до голяма степен добре известно именно в това саморегулиращо се общество.
Днес е много различно - нямаме идея какво преживяват съседите ни, а често дори и най-добрите ни приятели във връзката си, в живота си - могат да се разелят още утре, а ние изобщо да не сме го очаквали. Днес отношенията между хората в социума не са толкова близки, неразривни - дори не общуваме със съседите си - това е все по-масово, до степен, в която е норма. Има много повече пространство, възможност да напуснеш, да прекратиш отношения, от което не следват порицания и негодувания, а напротив - счита се за свободна воля и човешко право.
- Кой ще ходи на работа - само единият или и двамата?
- Кой ще остане с бебето? Освен майчинството, все по-популярно става бащинството;
- Ти ще миеш чиниите, а аз ще сготвя;
- Ще имаме ли деца? Готови ли сме за деца? Искаме ли деца изобщо?
- Дали точно това да работя или да не напусна и да намеря нещо по-добро?
Търсенето е неспирно, докато в миналото, ако бащата е бил обущар, то трябвало е и сина да наследи този занаят - такива са нормите и очакванията - идентичността е била предрешена, наместо да е въпрос на избор и философско търсене. Разбира се това е начин на живот, който съществува и до днес в някои части на света.
Реших да кръстя така това подзаглавие тук, защото ми се ще да спомена тази крехкост на днешния АЗ - тънкообидността, втъкнала се като плътна нишка в съвремието. Отвсякъде сме заринати с "грижи се за себе си", "обичай себе си", "избери себе си", "самопомощ", гладът за такава саморегулация, която не е деструктивна, наистина е огромен, а хората се чувстват наранени и стресирани, отхвърлени и неприети от все по-дребни и по-дребни неща - дори вече начинът, по който някой избира да се облече може да е обиден и нараняващ за някой друг, до степен, в която това му причинява дистрес.
Няма да давам примери тук, защото не това е смисълът на тази статия - основното в този параграф е, че тази крехкост и чупливост на Аз-а в немалка степен са породени от неговата отцепеност, от силното желание за автономност, която автономност, обаче, понякога може да постави човека като самотна лодка в океана - вълните го отнасят. Както ще повторя и по-надолу - качеството на отношенията, които имаме с другите, определя качеството на живота ни. Непосилно е в дългосрочен план качествено да саморегулираме опустошителни емоции, когато ни липсва човешкото свързване, топлотата, близостта, доверието, емоционалната сигурност -
Социалният контрол
Винаги е съществувал, просто днес се проявява с пълна сила през социалните мрежи. Очакванията в интимните връзки и в работата са непосилно високи и именно въпросните социални мрежи създават и надуват до пръсване балона на тези нереалистични очаквания. Защото е лесно да бъдеш всичко, което искаш да бъдеш през екрана на дигиталните устройства - освен това печелиш и редовен прилив на допамин (Какво означава това - тук.).
Днес очакваме, че интимните ни отношения ще бъдат трансформиращи, развиващи, дълбоки, смислени, наситени с гореща сексуалност, радост, хармония, приятелство, разбирателство - като, разбира се, някои от споменатите очакваме да изживяваме и в работата си. А именно тя трябва освен да ни носи пари, да ни носи и някои от отговорите на въпросите, свързани с идентичността ни (Кои сме, какво правим/създаваме/оставяме в този свят?), да намираме в нея смисъл, цел, удовлетворение, развитие.
Очакванията от брака/интимните връзки днес
Както написах и нагоре - всички характеристики, които очакваме да са част от интимното партньорство са непосилно много - някои от тях са другият човек да е:
- Най-добрият ни приятел
- Другият родител на децата ни
- Отговорен възрастен
- Човек, с който да пътуваме
- Човек, с който да се забавляваме
- Човек, с който да правим страхотен секс
- Човек, който да ни разбира
- Човек, с който да ни е интересно
- Човек, с който постоянно да се развиваме взаимно и т.н.
Ели Финкел, който е професор по социална психология, казва, че днес има връзки, които са много по-добри от онези в миналото, но за сметка на това са много по-малко. Можем да си го представим като да изкачим Еверест - гледката е невероятна, и заедно с това въздухът горе е много по-разреден, а пътят до там труден - не всеки може да стигне до върха.
Основна разлика между "преди" и "сега" е, че преди бракът е бил задължителен за оцеляването ни като отделни човеци - да не участваш в такъв е било изключение. Днес е изцяло въпрос на избор, който е свързан именно с това търсене на собствената идентичност - заедно сме, за да си помагаме един на друг, не да оцеляваме физически, а да еволюираме в по-добри версии на самите себе си през партньорството. Растем заедно, развиваме се заедно - защото се допълваме- ако наистина се допълваме. Сексуалността има различна функция - не толкова за размножаване, колкото като израз на близостта и любовта помежду ни.
1. Като един от белезитe на такива отношения отново ще спомена тук проф. Ели Финкел,
който говори за калибрирането на очакванията спрямо взаимоотношенията - и за склонността да искаме от един човек онова, което всъщност можем да получим от едно цяло общество - тоест през контактите с хора в работата си, от приятелствата и другите членове на семействата ни, дори от непознати или пък от хора, с които имаме общи интереси и те са ни събрали заедно в едно пространство - и как тези различни отношения имат своето място, допълвайки се.
Тоест, ключово е свързването на очакванията ни с настоящата реалност, в която се намираме - и с осъзнаването, че е невъзможно да получим задоволяването на всяка една наша потребност от партньора ни - именно затова общуваме с различни хора - всеки от които може да откликва на различни наши потребности, които резонират с техните, което ни отваря пространство за разнообазни и допълващи ни преживявания, не защото така трябва и сме задължени (което много скоро започва да натежава и огорчава), а защото е естествено.
Пример: Близък приятел може да е по-адекватен в изслушването и подкрепянето ни в момент на трудност, отколкото партньорът ни би бил - здравата реакция тук е да приемем това и да задоволим потребността си от споделеност в този момент именно с него.
2. Друг значим момент, според проф. Финкел, е правенето на нови неща заедно -
не само на добре познати и комфортни - като пътуване на едни и същи места, една и съща рутина, един и същи начин на общуване и т.н., а и поемането на риск и попадането в непознатото, което създава интензивност и възбужда искрата между хората.
3. Обичай себе си, за да имаш успешна връзка!
Да, звучи банално. Освен това не е съвсем вярно, именно затова го пиша тук. В психотерапията поставяме на значимо място темата за себеотнасянето, за вътрешния диалог със себе си - някои психотерапевти дори се фокусират силно в тази връзка със самия себе си, твърдейки, че ако тя е стабилна и любяща, и навън ще преживяваме същото.
Това е вярно, но е непълно. Ние, като социални същества, се НУЖДАЕМ от качествено общуване и преживяваме самите себе си ПРЕЗ връзките, които създаваме с околните! Това се наблюдава много явно при децата - те мислят за себе си през онова, което възрастните посяваме в техните представи. Отнасят се към себе си така, както ние към тях! А нашето отношение е базирано на отношението към самите нас, което пък се основава на онова, което първите значими възрастни са проявили в нашите ранни дни, месеци и години на тази земя... Всичко е неразривно свързано. Важно е да напиша, че Себеоткриването се осъществява в общуването ни с другите.
Това означава, че дори да имаме стабилна и любяща връзка със себе си, тя не изключва с категоричност участието ни във взаимоотношения, които генерират силен дистрес и имат нефункционална динамика - което от своя страна ще повлияе и на самооценката ни.
а е плод неспирно преоткриване в изследването на житейските пътеки.
Това е процес, който има много общо с преживяванията ни, в които участват и другите, като именно това ни води към следващите няколко точки:
4. Кой е перфектният партньор за мен?
Заменянето на тази ключова фраза с "Какъв партньор искам да бъда самият аз?", може да ни доведе на свой ред до намирането на подходящ. Както и въпроси като:
- Какво правя аз за другия?
- Какво отдавам в отношенията?
- Как ги подхранвам?
- Кой съм аз?
- Какъв съм аз като партньор?
- Какво съм правил/а досега аз във връзките си?
- Искам ли да бъда с човек като самия мен - със самия себе си?
5. Следваме ли еднакви ценности?
Един от най-значимите въпроси - дали могат целите, ценностите, разбиранията ни да се прелеят в партньорството или са толкова радикално противоположни, че това е неосъществимо към този етап от живота ни.
- По-лесно ми е да водя или ми е по-лесно да следвам?
- Дали това, което дава смисъл и заряд в живота ми са взаимоотношенията ми с другите хора и имам нужда от по-интензивно общуване или по-скоро съм автономен човек, държащ да прекарва повече време сам?
Разбира се не е нужно да си в някоя крайност - изследвайки в себе си тези въпроси, ще можеш да постигнеш известна яснота спрямо това, което искаш и което би ти паснало.
Естествено тук влизат и въпросите, свързани с това искаме или не искаме да създадем и/или отгледаме деца заедно; искаме ли да пътуваме и живеем в различни точки на света или по-скоро сме домошари и имаме нужда от това домът ни да бъде нашата крепост; финансите важни ли са за нас или предпочитаме по-скромен и лишен от излишества живот; професионалното развитие стои ли на челните позиции в представите ни;
И така нататък следват още много подобни въпроси, свързани с идентичността ни - която обичайно не е непроменима константна - както и с потребностите, предпочитанията, ценностите, копнежите, мечтите.
Не е нужно те да се припокриват на 100% - това би било по-скоро изключение. Нужно е обаче да могат да се преплетат така, че да създадем "Ние", освен "Аз" - да обрисуваме и своя синергична цялостност и взаимност.
6. Благодарността
Ежедневната благодарност към партньорството - независимо дали става дума за интимна връзка или такава в работата, приятелството, семейната среда - показването на благодарност с малки жестове е незаменимо. Може да са думи, може да е написването на кратка бележка, оставена до чашата с кафе - вниманието и времето, което отделяме за другия/другите, не остава незабелязано и винаги дава своите плодове.
То е свързано с умението ни да осъзнаем, че без другия/другите и ние самите нямаше да сме това, което сме - и щом всеки ден взимаме решението да продължим да участваме в дадени взаимоотношения, значи те имат своята роля и значимост за нас - значи, че през тях ние казваме "да" на някои наши потребности.
Ще завърша с нещо любопитно, което ми се иска да задържим в съзнанието си - далеч в миналото, когато човеците сме били част от племена, излизането от общността е било немислимо - без племе загиваш - обречен си на смърт. Още от тогава носим този дивашки инстинкт, който не е никак приспан и днес - тревогата, че може да бъдем отхвърлени. Нищо, че и да ни се случи това днес, е съвсем реалистично да намерим десетки и стотици други хора, с които да се сближим, а е възможно и да живеем на другия край на света, и дори да станем отшелници пак бихме оцелели.
Именно този инстинкт продължава да движи немалко хора да остават във взаимоотношения - независимо от техния характер - които са крайно неудовлетворителни. Този страх може да бъде парализиращ и едновременно с това все повече хора се освобождават от него! Вярвам, че това е огромен напредък, който може да ни подхрани да избираме и поддържаме отношения, в които действително допринасяме за взаимното си израстване и добруване, наместо да сме в такива, защото така трябва, защото "какво ще кажат съседите?" и няма ли да ни одумват твърде, ако се разделим...
които имаме с другите,
определя качеството на живота ни.
Всеки може да прецени за себе си дали "разхлабването" на връзките между хората, увеличаването на пространството, което остава скрито и недостъпно, са предимства или недостатъци... Живеем в Новия свят и в него правилата се променят динамично - това снема сигурността до известна степен и заедно с това отваря многобройни възможности, които не са свързани с правила, а с творене.
Настоящият текст е вдъхновен от изследването ми върху терапевтичния опит и работа на Естер Перел.
__________________________
Или на ines.raicheva@gmail.com
__________________________
Няма коментари:
Публикуване на коментар