Какво пее сърцето ни на езика на Любовта, когато
казваме думи като „Ти не си прав!“, „Ти не ме разбираш!“, „Ти трябва да
постъпиш еди-как-си“ – когато се гневим, отхвърляме, груби сме, иска ни се да контролираме, съответно да ни се подчиняват, недоволни сме, че събитията не се развиват така, както сме си представяли…
Слагам клип с отговора, под формата на кратка едноминутна песен на Маршал Розенберг –
създателят на
ненасилствената комуникация!
Той е имал финния усет за това, че
думите могат да са както врати -
така и стени -
и това кое ще поставим пред себе си е изцяло наш, личен избор...
Той е имал финния усет за това, че
думите могат да са както врати -
така и стени -
и това кое ще поставим пред себе си е изцяло наш, личен избор...
Това е едно от най-докосващите изпълнения, които
съм слушала в живота си досега!
"Виж ме в цялата ми красота, потърси най-доброто в мен!
Наистина това съм аз – това е всичко, което искам да бъда.
Може да отнеме време, може да е трудно, но ме виж в цялата ми красота…
Виж ме в цялата ми красота – всеки ден!
Би ли опитал? Можеш ли да намериш начин?
Да видиш как сияя във всичко, което правя,
с цялата си красота!"
Наистина това съм аз – това е всичко, което искам да бъда.
Може да отнеме време, може да е трудно, но ме виж в цялата ми красота…
Виж ме в цялата ми красота – всеки ден!
Би ли опитал? Можеш ли да намериш начин?
Да видиш как сияя във всичко, което правя,
с цялата си красота!"
Чувството ни води като пътеводна светлина към потребността в нас.
От там следва или да намерим път към задоволяването ѝ или да се смирим пред невъзможността това да се случи в момента.
Зад гнева, агресията и желанието да контролираме, често стои болка - болката от някоя потребност, с която не можем да се свържем - която дори не чуваме.
Чуйте себе си - опитайте поне - с ушите на Емпатията.
Със сетивата, които долавят скритите послания.
За да дадем емпатия някому, първо е необходимо да я проявим към себе си.
Искам да споделя, че за мен свързването през човещина, през емпатия, това да се вчувстваш в другия, се състои в умението да походиш в обувките му. Представете си едно 2-годишно, което се тръшка и плаче... Емпатията в моите очи, е не да намерим начин да го спрем или променим, а да разберем какво е да си на две годинки и кое е онова, за което толкова си струва да се тръшкаш!
Можем да изминем "една миля" в обувките на другия - само една - не целия му живот, не целия му ден, дори...
Само една миля...
За да дадем емпатия някому, първо е необходимо да я проявим към себе си.
Искам да споделя, че за мен свързването през човещина, през емпатия, това да се вчувстваш в другия, се състои в умението да походиш в обувките му. Представете си едно 2-годишно, което се тръшка и плаче... Емпатията в моите очи, е не да намерим начин да го спрем или променим, а да разберем какво е да си на две годинки и кое е онова, за което толкова си струва да се тръшкаш!
Можем да изминем "една миля" в обувките на другия - само една - не целия му живот, не целия му ден, дори...
Само една миля...
Отвъд представата за Добро и Зло има едно Пространство.
Ще те чакам там.
__________________________
Няма коментари:
Публикуване на коментар