Търсене в блога:

неделя, 16 август 2020 г.

Терапия при ОКР? (Стъпки за справяне) | Естествена Психотерапия


Експозиционната терапия (ERP - Exposure Response Prevention) е част от когнитивно-поведенческата терапия, насочена към преодоляването на тревожни разстройства. Тя включва излагане на източника на тревожност или на неговия контекст като, разбира се, не говорим за същинска застрашаваща живота опасност. Множество проучвания доказват ефективността на подхода при лечението на разстройства като генерализирана тревожност, социална тревожност, обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР), Посттравматично стресово разстройство (ПТСР) и фобии.

В настоящия текст ще говорим конкретно за ОКР


Накратко обсесивно-компулсивното разстройство (наричано и "ананкастно") е разстройство от спектъра на тревожните, характеризиращо се с недоброволни натрапчиви мисли. Преживяващият го започва да приема, премисля, умствено да предъвква тези автоматични натрапчиви мисли, което поражда растяща тревожност, основана на страха, че нещо лошо ще се случи. Това поражда нуждата принудително да се извършат ирационални, отнемащи време действия, за да бъде отстранена тревожността. Човек, живеещ с ОКР ясно съзнава, че компулсивните действия облекчават тревожността му, а не предотвратяват наистина случването на натрапливата мисъл,

Пример: Човекът Х отпива вода винаги 8 пъти от чашата си, защото вярва, че иначе нещо лошо ще се случи с него или някой друг. Ясно съзнава, че тези 8 отпивания са безмислени и заедно с това се чувства заставен да ги направи, иначе тревожността му остава висока и сякаш непоносима за него.

Когато говорим за ОКР целта на експозиционната терапия е да изложи пациента/клиента на неговите натрапливи мисли, както и на ситуациите, които са като "спусъци" за предизвикването на въпросните мисли - оттам идва и точно тази дума "Exposure". Следващият момент е свързван с втората част от името, а именно "
Response Prevention" - на български "превенция на отговор", под което се има предвид, че целта е пациента/клиента да не извъшрва ритуалите си, да не завършва с компулсия, която има за цел да облекчи (разбира се временно) тревожността му. 

На графиката тук можете да видите следното:

Появата на обсесивната/натраплива мисъл вдига нивото тревожност - това провокира търсенето на разтоварване, което се случва чрез осъществяването на ритуала (компулсията), който сваля тревожността.



Проблемът е, че това не е решение, а един цял завършен цикъл на ОКР,
който ще се повтаря отново и отново. Ще дам пример от практиката си - с жена, която направи следното споделяне "Наясно съм, че мислите ми за пълни глупости и няма да се осъществят. Но сутрин си мисля, че отивайки на училище нещо ужасно може да се случи с децата ми, ако не оправя леглата им - затова ги оправям задължително." 


Вижте и втората графика:



При този втори пример тревожността е достигнала своя пик,
но не е била "свалена" с компулсия/ритуал, а е оставена естествено да спадне - което неизбежно се случва!

Невъзможно е интензивна тревовност да продължи повече
от 2-5 минути! Дори при паник атака най-интензивната част е именно толкова. Както се вижда на втората графика ВРЕМЕТО, за което тревожността се "уталожва" е по-дълго. Това е така само в началото - когато целта е да няма намеса и контрол през добре познатите ритуали, което от своя страна удължава времето, в което тревожността е висока.

И едновременно с това след няколко такива
(няма как да бъдем конкретни "колко", индивидуално е) излагания на тревожността, оставане в нея буквално, без опити за бягство (каквото са всичките компулсивни действия/ритуали), постепенно се усетеща разликата в нейния пик. Това ще рече, че с тази редовна практика тревожността няма достига до същите висоти, тъй като представете си как тялото ни получава следното послание: "Добре, ето, изпитваш висока тревожност! И? Умря ли? Случи ли ти се нещо? Не, тук си, здраво си, живо си, всичко е наред отново. Преживява се, видя ли?" А това послание е изключително значимо, защото с редовното му получаване амигдалата, намираща се в мозъка "къса" връзката между събитието, което предизвиква тревожността и самата тревожност - защото реално такава връзка няма.

За да онагледя последното изречение, ще дам следния пример:
На публично място човекът Х изпитва силна тревожност и това, с което я "потушава" временно е да пипне лявото си ухо 5 пъти. Ако не го направи, чувства, че нещо лошо ще му се случи и вижда заплаха за себе си. Оставайки изложен на своята висока тревожност на публично място, чувствайки се уязвим и незащитен и заедно с това неизвършващ компулсията си, оставяйки тревожността да спадне сама, представете си как той дава ясен сигнал на амигдалата в мозъка да  "скъса" връзката публично място с много хора = опасност за мен. Разбира се това няма да се осъществи от първия път. Действително опасността е породена от начина му на мислене, а не от обективни застарашаващи живота му събития.

Ето и стъпките, с които работи Експозиционната терапия:

  1. Какво предизвиква обесивните мисли? 
    Какви ситуации, преживявания - напр. оставане сам/а, излизане навън, изцапване/намокряне на дрехите, неподредени дрехи/вещи и т.н. - съответно какво кара тревожността да расте? Запишете това в тетрадка/тефтер/дневник.

  2. Определяне от 0 до 100 колко е висока тревожността в тези изброени ситуации.
    Отново се записва в дневника спрямо всяка една от тези ситуации - напр. оставане сам/а - 85, излизане навън - 100 и т.н.
    .
  3. Създаване на списък на предизвикващите тревожност събития и преживявания, като отгоре са най-силно влияещите към момента - напр. излизането навън ще е преди оставането сам/а.

  4. Излагане на предизвикващите тревожност стимули от горния списък, като се започне от последните места - тоест от най-слабо предизвикващите тревожност.

    Пример: Ако човекът Х се страхува от заразяване и не докосва дръжки на врати и изобщо каквито и да е предмети, без след това да има силен порив да се измие и дезинфекцира - то в такъв случай работейки с експозиционната техника, следва първо да докосне с пръст дръжката на вратата, след което да задържи пръста си за известно време на нея. Постепенно да хване дръжката с цяла длан, след това да докосне дрехите си, лицето си с тази ръка - и да продължи да извършва други свои задачи на дневен ред без да се измие и дезинфекцира. 

    Така постепенно, с малки стъпки, се увеличава степента на излагане на тревожността. Вариант е човекът Х да дава оценка от 0 до 100 на своята тревога на всеки 10-тина минути от това упражнение - добре е това да се случи поне в началото и в края му и да бъде записано в дневник, за да може да се проследи постепенното намаляване на тревожността с редовното практикуване на експозиционната техника.

🚩Важно и необходимо, а не просто препоръчително, е това излагане на стимулите да се прави ежедневно! Когато вече дадена точка от списъка не носи тревожност, защото това се случва с редовната практика, се преминава към следваща.
Друг важен момент е периодично да има връщане и към точките, които не предизвикват тревожност вече, защото е възможно това да се промени с липсата на практика - ако не се движим, а само лежим, мускулите ни ще атрофират - и тук е същото. Ако човекът Х от примера по-горе реши, че вече е преодолял в достатъчна степен страха си от заразяване/замърсяване и все пак "за всеки случай" веднага се мие след като докосва дръжки на врати - то рано или късно е много вероятно да се върне в изходна позиция.

Експозиционната терапия е чудесен и незаменим помощник при работата с ОКР - това мога да кажа със сигурност от своят опит.  

Именно затова в парадигмата на Естествената психотерапия
ние взимаме предвид успешността ѝ и я интегрираме в един още по-цялостен подход. При сериозно инвалидизиращо начина на живот ОКР, подкрепата от терапевт, който разбира механизмите му е незаменима. В Естествената психотерапия при ОКР работим цялостно, включвайки още и когнитивно-поведенческата терапия, и медитативни и дихателни практики, с подкрепата на които създаваме по-цялостна визия за преживяванията на клиентите си, както и за качествено и любомъдрено претопяване до здраво свързване с реалността и смисления, пълнокръвен живот!


🔔Настоящият текст касае един конкретен подход, а по темата за ОКР ще пиша тепърва, тъй като е необятна. Статиите и четенето за проблема не могат да го решат сами по себе си - моля да имате това предвид!

Няма коментари:

Публикуване на коментар