„Животът на човека се състои от комплекс от неумолими противоположности - ден и нощ, раждане и смърт, щастие и нещастие, добро и зло. Ние дори не сме сигурни, че едното ще надделее над другото, че доброто ще преодолее злото или радостта ще победи болката. Животът е бойно поле. Винаги е било и винаги ще бъде.” (Карл Юнг, Approaching the Unconscious)
В тези своеобразни битки нашето собствено Аз е едновременно и най-големия ни съюзник, и най-големия ни опонент. Динамичното напрежение съществува между онези елементи от нашата личност, които ни движат напред към личностно израстване и към другите, които ни задържат. Вътре в себе си всеки човек има потенциалите и на доброто, и на злото - от тези две полярности може да изгради многоспектърност.
Сянка и Проекция
Възжможно е да се отнасяме лошо към някого някого или шък да участваме в саморазрушително поведение - и така вместо да поемем отговорност за действията си, да използваме психологическото явление, известно като проекция, за да за да не се изправим очи в очи срещу сянката си.
Проектирането се случва, когато ние приписваме елемент на нашата личност, който се намира в несъзнаваното, на друг човек или група от хора. Можем да проектираме както отрицателни, така и положителни характеристики, макар да има по-голяма тенденция да се проектира първата, а не втората. Зигмунд Фройд, който популяризира термина в средата на 1890-те, смята, че проекцията е защитен механизъм, използван за избягване на тревожността, която се предизвиква, когато човек е принуден да се изправи пред своите грешки, слабости и разрушителни тенденции. Погледът на Юнг за проекция е подобен на този на Фройд:
„Прожекцията е едно от най-често срещаните психични явление. Всичко, за което нямаме съзнателност в себе си, откриваме в ближния си и реагираме на него.“ (Карл Юнг, "Archaic Man")Той подчертава, че проекцията е едновременно неизбежен и необходим компонент в нашето психологическо развитие, тъй като е едно от основните средства, чрез които можем да стигнем до осъзнаването на елементи, пребиваващи в нашето несъзнавано.
След като проектираме такъв елемент от нашето несъзнавано, здравословното нещо, което трябва да направим, е да разпознаем субективния произход на проекцията, да я оттеглим от външния свят и да интегрираме този елемент от нашата личност съзнателно.
Само чрез оттегляне и осъзнаване на недостатъците, които по-рано сме проектирали върху другите, можем да предприемем коригиращи мерки. Този процес на оттегляне и интеграция е трудна задача, тъй като е нужна смелост в изправянето ред своите слабости и тъмни страни. Но макар и трудна, тя е от голямо значение в живота ни:
"Когато човек се опитва отчаяно да бъде добър, прекрасен и съвършен, тогава още повече сянката развива категорична воля да бъде черна, зла и разрушителна. Хората не могат да видят това; те винаги се стремят да бъдат чудни и тогава откриват, че се случват ужасни разрушителни неща, които те не могат да разберат, или отричат, че подобни факти имат нещо общо с тях, или ако ги признаят, приемат ги за естествени страдания, или се опитват да ги сведат до минимум и да прехвърлят отговорността на друго място.” (Карл Юнг, Видения: Бележки, дадени през 1930-1934 г.)
Онези, които разчитат твърде много на проекцията, за да ги предпази от сянката им, и, които никога не се стремят да поставят под съмнение образа, който имат за себе си, преминават през живота нуждайки се от изкупителни жертви или хора, които да обвиняват за всичките си проблеми.
Често приятел или член на семейството е избран за изкупителна жертва, но проблемът с този избор е, че нанася непоправими вреди и в много случаи води до прекратяване на връзката. След това обикновено става ясно, че проблемите продължават... Това подтиква някои да погледнат вътре и да се изправят пред частите от своята личност, които толкова дълго се опитват да отрекат. Но вместо това, мнозинството от хора просто търси друга, следваща изкупителна жертва - нерядко това вече е цяла група хора, към които човекът несъзнавано насочва своята проекция.
Проекциите и обществото
Тази тенденция изкуплението да се проявява на колективно ниво може да има опасни последици за обществото. Онези, които не желаят или не са в състояние да се изправят пред сенките си, са лесна плячка за колективистичните движения, които имат готови изкупителни жертви под формата на политически противници, членове на различни етнически групи или социално-икономически класове.
Проектирането на проблемите ни на групи хора, които се различават от нас, се оказва привлекателно поради няколко причини. Позволява ни да избягваме вредите, които иначе биха понесли нашите лични отношения, в случай, че използваме някой близък до нас като изкупителна жертва. Освен това, като се имат предвид силно ограничените взаимодействия с хората от тези "нарочени" групи, ние не рискуваме да стигнем до осъзнаването, че те не отговарят на изкривения ни образ за тях.
„Не че тези други са изцяло без вина, защото дори най-лошата проекция е поне окачена на кука, може би много малка, но все пак кука, предлагана от другия човек.“ (Карл Юнг, "On Psychic Energy")
Но както Юнг признава, в колективистичните движения има тенденция да се вземе тази малка кука и да се закачи на нея почти всичко, което може да бъде окачествено като "лошо".
Когато върху група хора бъде хвърлена такава негативна светлина, показвайки ги като основен източник на страданието на обществото, става възможно да бъде оправдано преследването, насилието и дори опитите за унищожаване на въпросната група.
Проектирането на нивото на колективите става още по-опасно, тъй като лицата на властови позиции могат да отклонят вниманието от собствените си дейности, а вредата, която могат да причинят, като използва пропаганда, мисрепрезентация и други техники за манипулация, хвърлайки вината си на готови изкупителни жертви.
Неблагоприятни последици могат да възникнат, както на индивидуално, така и на обществено ниво, когато не успеем да признаем, по думите на Александър Солженицин, че „линията, разделяща доброто и злото, прорязва сърцето на всеки човек”. Така проличава и изключителното значение да бъдат разпознати качествата на сянката, а след това и да бъдат интегрирани в съзнаваната част от психиката.
Юнг вярвал, че най-голямата опасност за човешката цивилизация се крие не в оръжията, с които разполагаме, а в неумението да разберем себе си. Именно невежеството и неспособността да се изправим пред собствените си слабости и разрушителност, причиняват това явление, което е всъщност вътрешна битка, да се прояви навън, в света.
Статията е в превод, редакция и допълнения от мен на този клип.
Няма коментари:
Публикуване на коментар