Агресията и Завистта - ценни приятели?

• Агресията, Завистта, Съревнованието - могат ли да са наши приятели и съюзници, носят ли някакви позитиви или са изцяло "лоши"?
• Трябва ли да ги изкореняваме от себе си, да ги режем - или да ги приемем? И как?

Цитирам част коментар от публичната фейсбук група "БАЕП - Българска Асоциация за Естествена Психотерапия"

"Децата от малки се обучават на съревнование помежду си и съперничество, а съперничеството е в основата на всяка война. На теория всички закони ни говорят за цели, свързани с човешкото развитие, сътрудничество, общност, солидарност, равенство, свобода, щастие и други все хубави думи. В действителност обаче системата стимулира точно обратните стойности – съревнованието, условността и материализма."

Съревнованието - между полюсите на "доброто и лошото"

Да не умееш да се съревноваваш е сериозен дефицит. Децата еволютивно се учат на това - ако не успеят, стават мрънкащи мазохисти - най-просто казано. Превръщат се в хора, насъбрали много жлъч и злоба в себе си, заради неусвоеното движение навън към света - това да се заявяват, да си искат, да се отстояват, да имат своите лични граници, които да не бъдат стъпквани - а самите те да преценяват кога и до колко могат да ги огъвкавяват.

Когато не умеем това, не сме го научили във възрастта от три до пет години в т.нар. фаза на съперничество, се затваряме навътре като мида в черупка, която има своята перла, но не я показва. Тоест, губим своята индивидуалност и се сливаме с очакванията на всички останали - ставаме им придатък - иначе може да ни отхвърлят, да не ни обичат, а това е страшно... Тогава нямаме и граница и усещането е, че хората нахлуват в нас и вършат каквото си искат - чувстваме, сякаш са злоупотребили с нас, а всъщност на първо място отговорните сме ние!

Между това да стъпчеш и прецакаш някого и това да го уважиш като свой съперник, имайки здравословна конкуренция - разликата е като между небето и земята. В бойните спортове/изкуства има именно това здраво уважение към цялостта на другия! Повече по тази тема, има тук. Рабираме, че има болно, но има и здраво съревнование!

В здравото даваш посланието
"Тук съм, на тази земя съм, стъпвам по нея и ще живея силно и любящо като себе си!"

Агресията - между полюсите на "доброто и лошото"

В наши дни все по-мръсна става думата агресия - а тя е самия живот. Раждането, секса, ставането от леглото сутрин, спортуването и т.н. - всичко това е задвижено заради агресията! Болната ѝ форма е садизмът, нека правим разлика! Мазохизмът е също болна форма на агресия, но вместо насочена навън и силно нараняваща - смачкваща и раздираща отвътре. 

Агресията е движение към света, а нейният антипод е
Депресията - движение навътре в себе си! 

Да имаш здравословна доза агресия (тоест ненатрупана, защото си мълчиш от страх "Какво ще направят/кажат другите?!", без да си даваш сметка за собствената си значимост и стойност, за които съм писала нещо много важно тук), която излиза в света като спокойно, топло отстояване на себе си е изключително важно дори за телесното здраве! Ако не умеем това, в тялото ни се проявяват симптоми един по един...

Това да умееш да заставаш категорично зад себе си, когато се налага - а друг път да бъдеш мек и гъвкав, допускаш е и любов, и уважение към другия, от който си част на едно по-високо ниво - душите на всички ни са свързани!

Напомням и тук типовете агресия:

1. Първична - Здрава - Умея да се заявявам и да поставям граница, да се защитя директно;
2. Вторична - Садизъм - Насочвам агресията си към някой друг, а не се заявявам пред онзи, който ме е ядосал, защото не чувствам, че мога да поставя здрава граница и да се защитя;
     
3. Третична - Мазохизъм - Потискам агресията си от страх, като я обръщам в автоагресия (насочена навътре), влизам в ролята на Жертва, самосъжалявам се и мрънкам;

Тук съм писала повече по темата.

Завистта - между полюсите на "доброто и лошото" 

Именно хората, които изпитват разяждаща завист - именно те Не умеят да се съревновават и да се отстояват по здрав начин.

Ако този, на който му завиждат си даде сметка, че завистта е възхищение с обратен знак, ще успее да ползва това като гориво. Бихме ли завиждали на някого, когото не харесваме, като когото не исаме да бъдем, от когото нямаме поне нещичко, което бихме искали да си вземем? Завиждаме ли някого за това, което не искаме да сме и да ни се случи? 

А завиждащият... Можем да му дадем вяра, че ще успее да открие собствените си сенки и да ги прегърне, осъзнавайки, че и той има потенциал, който обаче още си стои подтиснат. ❤️

Именно тогава завистта човърка отвътре като червейче ябълка - ябълката е вкусна и става за ядене, затова и има червейче в нея! Така и завиждащият има много потенциал, който обаче си седи под похлупак, причините за изграждането на който са различни. Но добрата новина е, че завистта му, като един истински приятел, му напомня колко много всъщност може да постигне - въпросът е да се научи как да се задвижи към това постигане. Повече по темата за задвижването, съм писала тук.

Материализмът

За него ще отделя друго време и пространство, но ще напомня тук нещо много важно, а именно какви са човешките ни потребности, които имаме да се учим да задоволяваме, за да живеем цялостно, любящо и хармонично - да поддържаме своя хомеостазис. Всичките пет съм описала тук, а четвъртата, която ще спомена сега е

Сензорната потребност - да бъдем докосвани и да докосваме други живи същества.

В днешното силно материалистично настроено обшество съществуват всякакви приятни за пипане неща, които човек да си купи с пари - при децата забелязвам тази тенденция да искат да докосват, стискат, мачкат и гушкат играчки и всякакви причудливи субстанции ("слаймове" и "скуишита", както ги наричат те) - всичко това се дължи на една силно незадоволена сензорна потребност - искаме да се докосваме, гушаме, галим, но не го правим - имаме си заместители, които и въображението е трудно да поеме! И това действително е една тъжна равносметка - но направим ли я, можем да променяме, защото имаме яснота какво има нужда от промяна!

Защото парите не топлят вечер, когато си лягаш, нито могат да се събудят сутрин с любяща целувка.

Във всяка ситуация имаме негатив, имаме и позитив - както има ден и нощ, слънце и луна и т.н.
Нека опитваме да откривате полюсните точки и в привидно "лошото", както и в привидно "доброто". ☯️
Двете съществуват ЗАЕДНО Винаги, колкото и да ни е трудно да го видим понякога.

Мост се строи на ДВА бряга!

.