Ще ви споделя кратка история. Философията ни на живот, разбирането и отношението ни към него - това е основата, върху която се "носим" (или "потъваме") всеки ден.
Тази история е свързана с момиченце, с което работех - да кажем, че нейното име е Лили.
Лили е на 5 години и при всяка наша среща буди огромно възхищение у мен. Не заради красивите ѝ очи - като бисерчета, не заради буйните си коси или заради острия си ум и проницателна детска чувствителност.
Гледам я и се чудя - как е възможно да ти се "падне" такова златно дете?
Що за родител трябва да си?
Мисля си, сигурно си бил много благодарен и обичащ...
Какво ме навежда на тази мисъл?
Днес Лили дойде до мен и ми каза: "Инес, аз обясних на моите приятели какво означава да си хубав!"
Попитах я дали би обяснила и на мен.
"Ами - каза ми тя - да си хубав, означава да имаш хубава коса, но не само това. Да си хубав, означава да казваш "Обичам те", "Благодаря ти", "Моля", "Пак заповядай"... Такива неща."
Гледах това дете в очите и знаех, че то ми е учител точно сега - точно този учител, от когото имах нужда в момента.
С повече от 20 години по-малко жизнен опит от мен, но живеещо точно през тези думи, които за мен са понякога единствено теория, която "преподавам" на другите...
Та, чудех се - как "заслужаваш" такъв учител - един от най-големите в житието ми...
И не само заради тези ѝ думи.
Чувствам се малка до Лили, сякаш сега съм се родила, но и обичана и приета в същото време, точно каквато съм си - тепърва прохождаща и абсолютно неука...
И знам, че това умение, което тя има, е чиста проба вълшебство.
Вълшебството да обичаш с огромното си сърце, макар и в малко телце.
Благодарна съм ѝ.
Както и на всички други мои учители - особено на онези, които са деца.
Няма коментари:
Публикуване на коментар