"Как да се справя с разбитото си сърце?" - Въпроси и отговори

Настоящият текст е отговор на въпрос, изпратен на Ванеса Виденова, който тя публикува в страницата си. 

Въпросът:


Много съм емоционална.
Боли ме от всичко, постоянно позволявам на някакви хора да ме пият и да взимат от мен добро отношение, като естествено аз си въобразявам, че ще получа обратно същото.
Опитвам се да си набия в главата, че това няма как да стане, и че хората са различни, но всеки път правя едно и също.
Давам където не искат, където не могат да вземат, където не знаят как да вземат, където явно е безмислено.
Ако има някой, който е емоционално незрял, затворен за всичко около него, неориентиран типаж, аз ще си го хвана и ще започна да си го обичам, после ще започна да правя най-яките неща за него - да му пея, да му посвещавам стихове, да извайвам някакъв най-невероятен образ, а след това той ще ми каже, че не съм го разбрала, че не споделя чувствата ми, че това, което изпитвам го кара да се чувства дискомфортно.
Ванеса, знам, че всички са различни, знам, че не мога да насилвам някой да ме обича или да бъде като мен, да чувства, това, което аз... не искам обяснение за философията на хората, които отхвърлят.
По-скоро тези като мен да ми кажат как се справят с постоянно разбитото сърце. 
Наистина ми е трудно да се понасям. It's too much. I am too much.

Отговорът:

Нещо много важно, което не видях да е споменато до тук -
ЗДРАВИ. ГРАНИЦИ.
Да, не бъди до човек, който не уважава тази ти емоционалност, но първо ти я уважавай и се отнасяй към нея по ЗДРАВ начин.
Тоест поставяй самата ТИ здравите граници, научи се да казваш искрено "не", преди да са те смазали.

Писмото е писано от човек, който не излиза за дълго от жертвената роля - "затворен, емоционално незрял, затворен за всичко около него, неориентиран типаж, аз ще СИ го ХВАНА и ще започна да СИ го обичам" ;
Идеята е - милият той, имащ нужда от помощ, аз ще си го обичам а всичките му минуси. Скрито послание "Искам мен да ме обичат каквато съм си! Искам аз да се обичам каквато съм си! "

Като при повечето чувствителни хора и при авторката има автоагресия, вина, плахост. Това е за преработване, според мен.