Ненасилствена Комуникация - ННК

Личностови разстройства - информация и самопомощ

Тревожност и Паническо разстройство

Родители & Деца

Отговори на Въпроси

Вдъхновение

понеделник, 30 декември 2019 г.

Какво е хаотичен стил на привързване?


Привързаността се учи от най-ранно детство през отношенията ни с хората около нас. Психоаналитикът Джон Боулби пише своя труд "Теорията за Привързаността", оповавайки се на дългогодишната работа на детския психоаналитик Доналд Уиникът. 

Настоящата статия е писана от Annie Gurton, която в работата си ползва някои подходи като Клиент-ориентираната терапия на Карл Роджърс, психоанализата, Адлеровата психология, НЛП, хипнотерапия и др. Тя пише за "хаотичния начин на привързване" и допуска причините за неговото възникване. Превела съм статията и съм нанесла свои допълнения и промени.


Липсата на сигурност 

Децата, отглеждани в ненадеждна обстановка - такава, която не успява да осигури чувство за безопасност и / или е била насилствена, израстват като несигурни възрастни - съпътствани от чувството, че животът им е хаотичен и неорганизиран. Те могат да бъдат експлозивни, непредсказуеми и злоупотребяващи - защото именно това са преживели като деца. За тях е трудно да се доверят, въпреки че всъщност жадуват за сигурност. Склонни са да „изпитват“ хората, с които влизат в отношения, като тестват границите им с предизвикващо, дори понякога неуместно отношение. Когато значимите други в един момент не могат да издържат повече на поредните умишлено положени препятствия и прекратяват връзката, човекът, склонен към хаотична привързаност казва: "Да, от самото начало знаех, че така ще стане, видя ли?"


Неумението за общуване на родителя 

Хората, които водят хаотичен начин на живот, неизменно имат родители, на самите които им липсват граници и структура. Липсват им умения да се свързват и общуват по здрав и адекватен начин, както и да могат да бъдат достъпни и готови да посрещнат нуждите на детето си. Тогава то се преживява като непрекъснато отблъсквано и незаслужаващо, научавайки се да запазва нуждите си за себе си. Опитвайки се да ги удовлетвори само, обаче, то в крайна сметка не успява,  чувствайки се наранено и непълно, самотно и неразбрано. 



Ако знаете, че отговорът е винаги „не”, спирате да задавате въпроса.

Такива родители са непоследователни и непредсказуеми. Понякога са там, друг път не са. Детето научава, че това, от което се нуждае, е достъпно само понякога, но не може да предвиди кога ще бъде това. Така то развива дълбоко безпокойство относно това дали родителят изобщо ще бъде до него. Научава се да стои близо до него, така че да е там, когато ще бъде възможно да получи удовлетворяване на нуждите си - резултатът е страх, липса на самоувереност и нежелание за изследване на света. 

Посланието, което подсъзнателно получава е, че не е достатъчно добро, за да заслужи подходящи, адекватни грижи и общуване.


Липса на доверие 

Хората, които са изпитали такова родителство, се научават да не се доверяват на другите и разработват стратегии за самозащита. Често имат несъзнаваното убеждение - „нямам нужда от никого, мога сам да се справя“ - което въвеждат дори в най-интимните си отношения. Те отричат ​​и крият чувствата и потребностите си, за да бъдат близо до другите и да се чувстват в безопасност. Могат да развият дълбок стремеж към свръх-бдителност и изключително ниска себеоценка. 

Ако родителят не отговаря на нуждите му, детето не смята, че проблемът е в самия родител - а че то носи цялата вина. Че по някакъв начин е неадекватно и незаслужаващо, неможещо да използва вродените си умения, за да получава внимание и контакт. Именно това се превръща в чувство за ниска самооценка, когато порасне. 


Родителят насилник

Това е вярно и ако родителят е насилващ; детето подсъзнателно смята, че е провал и заслужава жестокост. То опитва да намери начин да привлече положително внимание, да бъде интересно и предизвикателно, което може да доведе до развитието на недружелюбно, грубо, нараняващо на свой ред поведение, в името на търсенето на внимание и получаването на удовлетворение. Такива хора са склонни към агресивни прояви и рязко сменят отношението си от съблазняващо към отблъскващо. 


Психотерапия 

Терапията може да работи добре за хора с неорганизиран и хаотичен темперамент. При условие, че терапевтът е зрял и опитен, може да се случи много дълбока промяна. За първи път в живота си, хората с хаотичен стил могат да изживеят връзка, фокусирана върху техните нужди, с човек, който е настроен да ги разбира и да работи с тях. Някого, на когото могат да разчитат, и който постоянно им осигурява безопасна среда. 

Това може да доведе до степен на привързаност между терапевт и клиент. Обикновено е временно, въпреки че понякога може да продължи до около пет години. В действителност клиентът ще проследи бързо през липсващите етапи от детството, когато безопасността и сигурността са отсъствали, но почти винаги се стига до момент, в който, подобно на сигурния млад възрастен, е готов да влезе в живота си сам, съпътстван от усещане за сигурност, устойчивост, себеуважение и себелюбов, независимо от външните постоянни промени и неочакваности. 

Връзката с терапевта може да събуди старите им и неудовлетворени потребности, но така, че да бъдат положително отразени от него - помагайки им да посрещнат спокойно и естествено вродената си нужда да бъдат уважавани, за да бъдат удовлетворени. Тази естествена потребност за качествено свързване и усещане за цялостност в отношенията с други хора, а и в групи. Това понякога може да се случва за първи път в живота им, което прави тази среща особено специална и фина.

Възможна ли е устойчива промяна? 


Независимо колко трудно, травматично или незадоволително е нечието детство, никога не е късно да поправим щетите и да лекуваме. 
Хората, които са силно хаотични могат, в правилните терапевтични ръце, да повярват в себе си, да преоткрият своята увереност, спокойствие, доверие, топлота и искрено желание за здравословна и сигурна споделеност. Нашите стилове на привързаност, създадени в детството, се трансформират директно в стилове на привързаност в зряла възраст, но не са фиксирани. 


Хората могат да се променят, да се излекуват, да простят както на своите родители, така и на себе си, поемайки убеждението, че са творци на собствения си живот.









Източник: https://www.mentalhelp.net/blogs/chaotic-attachment/

Няма коментари:

Публикуване на коментар