Всички сме болни от...?

...Страх! 

Всички сме болни и умираме (буквално) от страх. 

Този страх, от който бягаме е непреработен, НЕСЪЗНАВАН.
Kато една огромна черна дупка, която ни поглъща!

Страхът е майка на:

1. Лъжата - Лъжа, защото се страхувам от истината, чрез лъжата имам илюзорното чувство за контрол над ситуацията.

2. Тревожността - Тревожа се, защото нямам Вяра, нямам Доверие, смятам, че нямам стабилна основа под краката си.

3. Притеснението - Притеснявам се, защото нямам здрава самооценка, а прося одобрение отвън - дали ще ме харесат, ако направя това, бъда онова?! Ако изкривя себе си, нагаждайки се?!

4. Гнева - Искам контрол и го искам веднага! Нямам Доверие в случващото се, искам аз да дирижирам парада на всяка цена!

5. Спотаеното недоволство - Това не ми харесва, но ако си кажа....?! Може да ме отблъснат, да ме отлъчат, да ме изхвърлят, да се изложа!

6. Тъгата - Тъжно ми е, защото преди ми е било хубаво, НО го сравнявам със сега, а сега не е!

7. Омразата - Мразя Другия, защото си позволява да проявява поведение, което аз не! Как смее да се държи така?! Да говори толкова много и да е такъв егоист!

8. Ревността - Ревнувам партньора си, защото може във всеки момент да ме зареже заради друг/а! А аз искам да бъде само мой и да получавам безрезервно внимание!

9. Завистта - Завиждам на Другия защото има това, постигнал е онова, а аз не!

Някои уточнения:

2. Дали имам стабилна почва под краката си ЗАВИСИ от мен и моето отношение към самия мен и света, който ме заобикаля! Зависи от моята дефинция за стабилност, от моите убеждения и "философия" на живот. Социалната тревожност е един хиперболизиран страх. Но за това ще пиша в отделен пост.

6. Илюзията за по-хубавото "преди", е често срещан защитен механизъм - оправдание да не живеем смело живота си СЕГА, а да се запънем на моста пред поредния житейски баир, отказвайки като упорито магаренце да го преминем!

7. Мразя в Другия ВСИЧКО, което не приемам в СЕБЕ СИ. Мисля,че някой е егоист? Защото не мога да приема, че грижата за мен е НА ПЪРВО място - НА ПЪР-ВО! Не аз да съм длъжен/на да се грижа за Фльомби, а той на свой ред да е длъжен да се грижи за мен. А от пълната си кана, да мога да налея и в чашата на Фльомби - т.е. първо пълня собствената си кана.

8. Ревнувам, защото нямам собствена самостойност, нямам увереност и спокойното осъзнаване, че и за мен има и ще има! Че и аз съм харесван/а, обичан/а, уважаван/а точно такава, каквато съм, без да е нужно да се сравнявам с когото и да било.

9. Отново - нямам собствена самостойност, здраво приемане и обич към себе си. Когато не се чувствам добре в собствената си кожа, поводи за завист виждам навсякъде!

Позитивното проявлениена завистта е Възхищението. Мога да се възхищавам само, ако уважавам себе си, ценя труда и постиженията си и НЕ ги сравнявам с тези на Драган, Петкан и т.н., защото имам привилегията да БЪДА себе си!

Страхът не ме ЗАЩИТАВА,
а ме ПРЕДАВА!  

Живот в постоянен страх не е живот, а е болест и смърт, настъпили много преди действителните, телесните. Да, страхът ВЪРШИ работа, има смисъл, заземява ни, предпазва ни - но донякъде. Когато стане инвалидизиращ, патологичен страх, прераснал в натрапивости, тревожност, ОКР и други, е вече кръвопиещ паразит. А ако се опитаме да го изтръгнем от себе си, страхувайки се, борейки се, бягайки - това го храни още и още! 

Как се лекува страхът?

Лекува се човек, не болест. 

А Страхът се приема, не се БОРИ! 

Тоест - с приемане, а приемането е липса на защита, и е разтвореност, спокойно смирение! А за всичко това е нужна ЛЮБОВ. Тя е там, в основата на нашата къщичка на физическото, психическо и емоционално благополучие. Имаме ли любовта в себе си, като здрав стълб, който поддържа цялата ни същност - нямаме болест, защото имаме здраве!

С Вяра

С вяра и довеие в нас самите, в Пътя, във Вселената, в Бога - както искате го наречете. 

Тук съм писала за Бог и Молитвата. 

Не религиозност, а същинско безстрашие ражда вярата в Бога! 

Когато имаш вяра, имаш спокойно себеуважение, а то идва от себепознанието. 

Не можеш да се уважаваш, ако не се познаваш. 

Не можеш да се грижиш за себе си, ако не се уважаваш. 

А грижата е далеч отвъд само физическото тяло! 

Но набавим ли му качествена, жива храна, която съдържа нутриенти и е раснала благодарение на Слънцето, т.е. е естествена, можем да си осигурим достатъчно ВРЕМЕ в това физическо тяло, за да разрешим своите страхове, да се справим с тях и да ги прегърнем като наши неполусшни, недодялани дечица - но все пак наши си! 

Това е клип за Колелото на Живота. За Вечно променящото се... За липсата на контрол и Доверието в Живота.