Какво е психогенно гадене? - Въпроси и отговори

Натоящият текст съдържа въпроси, зададени в сайта beinsadouno.com, както и моите отговори.

Психогенно - емоционално обусловено; Без физически причини;

Въпрос:Гади ми се и ми става лошо без причина постоянно, и това вече 5 - 6-та година всеки ден или от време на време. При мен само е само гадене (засега) без повръщане. Какво ли не опитах - на психиатър ходих, психотерапевт, нищо не помогна, все така съм. За момент се оправям и после се завръща. Пих и какви ли не лекарства. Не мога да изляза като нормален човек на кафе, на дискотека, абе въобще навън не мога да изляза нормално, като преди, с приятели. Като изляза става нещо страшно - прилошава ми, краката не ме държат, гади ми се, имам чувството, че ще повърна. И така с този страх вече години. Даже нямам апетит, имаше дни когато не бях яла нищо цяла седмица. Бях свалила 10кг за 1 месец. От гаденето бях спряла да ям. Хапвам сега едва едва, загубих апетит. А преди така хубаво си хапвах, сега не мога да се насладя така като преди на храната. 



Отговор:


Направи ми впечатление, че описваш опитванията си като рокли, които си пробвала в магазина. Само че тук е друго - специалистът, когото избираш може да те води към промяната, но не може вместо теб да я осъществи. Има хора, които си плащат, за да ги влачат шерпите до върха на Еверест - и пак загиват. Защото във всичко имаме личния елемент, индивидуалният фактор.

Получаваш сигнал за промяна, за учене, за себепознание. Не е някаква гадост - част от самата теб е, а ти си цяла една Вселена! Това тяло, в което си прави токова много за теб!

Докато сме живи, тук на тази земя, телата ни са неразривно свързани с душите ни - и ни подсказват как да добруваме, да обичаме, да живеем пълноценно (различно е от "съществуване") - понякога тези подсказки са болезнени привидно, но са необходимата "аларма", която ни подбутва, за да станем от сън...

"И така даже нямам апетит, имаше дни когато не бях яла нищо цяла седмица. Бях свалила 10кг за 1 месец. От гаденето бях спряла да ям. Хапвам сега едва едва, загубих апетит."

На мен споделянето ти ми изглежда като писано от човек, който има затруднения със себеуважението, себелюбовта си. Тоест липсват му до голяма степен. Което идва и от непознаването на себе си. Млада си, сега тъкмо стъпваш в земите на същинското себепознание... Но често то се разкрива пред нас след сериозни житейски баири и проблеми - иначе някак животът си тече и ние се носим и не му мислим много, много...

Затова казваме, че проблемите са истинска благодат.

Защото след мъдрото им разрешаване вече сме осезаемо по-обичащи, уважаващи, разбиращи се. Постепенно изграждаме доверие към живота и неговите непредвидими пътеки, нагласа за спокойно учене с разтворени обятия. 

Та, отговори си:

- Какво Не искам да преглъщам в живота си?

- Какво не искам да понасям повече?

- Кое е това, което ми тежи и ме кара да се чувствам сякаш в безизходица?

- За какво копнея наистина?

- Кое е това, което искам да променя най-много в моя начин на живот, на общуване? 

- Постъпвам ли в живота си като човек, който обича себе си? Какво изобщо означава това за мен? 

- Кое ми носи сладост и удоволствие? 

____________

П. П.: На какавидата никой не може да ѝ помогне да стане пеперуда! Тя прави това сама. 

Което не означава да се справяш сама както можеш, но да не забравяш това най-първо условие - за личната, собствена отговорност. 




Въпрос от друг питащ:

От известно време имам сериозен проблем, който не успявам да разреша -  имам силно изразен рефлекс за гадене, който по принцип е характерен на всички хора и има своята роля и значение за организма, но понякога (сравнително рядко преди) ми се случва да ми се гади без причина (винаги в крайно стресиращи ситуации). Тогава не обръщах особено внимание и го обяснявах със стреса и всичко отшумяваше за минути. 
Но наскоро ми се наложи да се подложа на дентална манипулация, при която рефлексът ми за гадене бе многократно стимулиран, и завършването на манипулацията беше истинско мъчение. 

Според лекарят ( а и според мен) става дума за психологически проблем, тъй като преди процедурата бях приел лекарства срещу гадене и ми бяха поставени локални упойки, които по принцип помагат на хора със силно изразен рефлекс като мен.

След този случай и изживяния стрес имам постоянен страх от това да не ми се гади, опитвам се по всякакъв начин да не провокирам рефлекса, избягвам дори да мисля за случая и дори усещам как се опитвам несъзнателно да си държа езика в определени позиции, които определям като "безопасни". 
Мисля си, че проблемът се коренни в това, че когато бях малък се наложи да ми правят рентгенова снимка на зъб и лаборантът беше доста груб и явно е нямал подход за работа с деца, защото имам ужасен спомен, как натика някакви неща в устата и аз едвам дишах и много ми се гадеше, а след това винаги, когато личния ми лекар преглеждаше гърлото и натискаше езика, за да вижда по-добре, преживявах стрес и позиви за гадане... 

Преди съм посещавал психотерапевт поради други причини и знам някои техники като например когнитивното реструктуриране - цял ден го прилагам и мисля, че помага в някаква степен, но се притеснявам, защото мисълта, че след няколко дни пак трябва да ида на зъболекар, ме ужасява и не знам как да си помогна в такива малки срокове... 



Отговор:


Ще споделя тук цитати от две книги - и двете могат да се намерят безплатно в интернет.

Първото по твоята тема е от книгата "Твоето тяло ти казва: "Обичай се!" на Лиз Бурбо.

Цитат:

"ГАДЕНЕ
ФИЗИЧЕСКО БЛОКИРАНЕ
Гаденето е усещането за предстояща заплаха от повръщане. Наричат го още желание за повръщане или повдигане. Това неразположение обикновено се усеща на равнището на гърлото, придружено с едно постоянно силно неудобство и отвращение към храните. Ако освен това има и ПОВРЪЩАНЕ, виж и неговото описание.

ЕМОЦИОНАЛНО БЛОКИРАНЕ
Човекът, преживяващ гадене, се чувства застрашен в този момент от някого или от някакво събитие. Отвратен е от това, което се случва, защото не е това, което е очаквал. Или пък изпитва подчертана погнуса от някого или от нещо. Възможно е също така да бъде отвратен от някого или от нещо.
Интересно е да установим, че много бременни жени страдат от гадене, защото се затрудняват да приемат промените, които новото положение ще предизвика в бъдещия им живот. Било защото се гнусят от факта да виждат как тялото им надебелява или се деформира от бебето, което носят, било защото се страхуват, че ще изгубят свободата си, че ще станат непоносими за бащата или други подобни страхове.

УМСТВЕНО БЛОКИРАНЕ
Посланието, което получаваш чрез гаденето е да промениш начина си на мислене за това, което става в живота ти в момента. Вместо да се подготвяш да се отхвърлиш или да отхвърлиш някого или нещо поради своето отвращение, по-скоро погледни какво те плаши у този човек или това събитие. Възможно е да драматизираш положението или да нямаш достатъчно силна връзка с всичките си възможности и със способността си да се изправиш лице в лице с това, което се случва. Обичай се повече - вместо да ти прилошава на сърцето, сърцето ти ще е щастливо.

ДУХОВНО БЛОКИРАНЕ И ЗАКЛЮЧЕНИЕ
За да разбереш духовното блокиране, което ти пречи да отговориш на важна потребност в своя ЖИВОТ, трябва да използваш препоръчаните в края на тази книга въпроси. Отговорите им ще доизяснят действителната причина за твоя физически проблем."

Тук са самите въпроси.


Друга книга, в която се дават кукички за осъзнаването на метафизичния проблем, е "Болестта като път" на Рюдигер Далке и Торвалд Детлефсен. 

Цитат:

"Гадене и повръщане 

След като сме погълнали храната и сме я поели в себе си, тя може да се окаже трудносмилаема и да натежи като камък в стомаха. Камъкът - подобно на костилката - е символ за проблем (така например казваме препъни-камък). Всички знаем как един проблем може да кара стомаха ни да се присвива и да ни разваля апетита, който в най-голяма степен зависи от психическото състояние. Много изрази изтъкват тази аналогия между психичните и соматичните процеси: това напълно ми уби апетита или при мисълта за това ми се гади, или пък: прилошава ми само като го видя. Гаденето сигнализира отхвърлянето на нещо, което не искаме, и поради това ни тежи на стомаха. Безразборното ядене също може да доведе до гадене. Това важи не само на физическо ниво; човекът може едновременно да натъпка съзнанието си с твърде много неподходящи неща, които да не му понасят и да не може да ги смели. Гаденето прераства в повръщане на храната. Човек се освобождава от нещата и въздействията, които не иска да има, да инкорпорира, да интегрира. Повръщането е масиран израз на отбрана и отблъскване.
Повръщането е „неприемане". Тази взаимозависимост става пределно ясна при  известното повръщане през бременността. Тук се проявява несъзнателният отпор срещу детето, съответно срещу мъжкото семе, което жената не е искала да „инкорпорира". Като продължение на тази мисъл повръщането през бременността може да изразява отказ от присъщата женска роля (майчинството)."

Ти самият пишеш това:

"Мисля си, че проблемът се коренни в това, че когато бях малък се наложи да ми правят рентгенова снимка на зъб и лаборантът беше доста груб и явно е нямал подход за работа с деца, защото имам ужасен спомен, как натика някакви неща в устата и аз едвам дишах и много ми се гадеше, а след това винаги, когато личния ми лекар преглеждаше гърлото и натискаше езика, за да вижда по-добре, преживявах стрес и позиви за гадане... "

Това си е един бунт, който всъщност остава неизживян - бунт, на който тялото реагира, но съзнанието изглежда, остава подчинено, спазват се някакви наложени норми от по-големите и по-силни хора. Непоносимостта винаги избива отнякъде и някакси, намира си просека. Може би намирането на причината ще подейства освобождаващо.





Питащият:

Много благодаря за отговора!
В тези цитати и Вашите думи има голям резон - последно време животът ми е каша - много неща се случват, не се справям с подреждането на приоритетите, опитвам се да върша десетки неща едновременно, пренебрегвайки човешките си нужди като почивка, спане, соц. контакти и пр. 

Понякога се чувствам нечут и неразбран - искам да се изкажа, но не намирам подходящите думи, а понякога. когато знам какво искам да кажа го "избълвам" бързо - израснал съм в авторитетна среда, където мнението ми не винаги се чуваше, а сега като възрастен, отново мнението ми се поставя под съмнение или се подминава, дори, когато става дума за нещо, от което близките ми не разбират, а на мен това ми е професията  - може би и това е причина за проблема ми... 

Осъзнавам нуждата да работя в посока разрешаване на тези вътрешни конфликти, опитвам се да анализирам моменти от миналото си, някои мои поведенчески характеристики, но осъзнавам, че за 3 дни (до посещението при зъболекаря) няма как да получа психологическото разрешаване. Днес споделих с близък и обсъждахме варианта да се обърна към психиатър или невролог - може би има някакво успокоително или друг медикамент, които ще помогне да се успокоя или ще релаксира мускулатурата, но се притеснявам, че ще остана неразбран и ще го приемат за "лигаване" - както го приемат близките ми. Много съм объркан и стресиран - обмислих всички възможни варианти за тази ситуации, но никой не е подходящ в краткосрочен план и не знам какво да правя.



Аз:

Страхотно е, че осъзнаваш нуждата си от разрешаване на несъзнавани все още вътрешни конфликти! Това не става за един ден, да. Бързото решение ще замаже временно симптома на проблема, тоест имаме пак същото - нещо е неудобно, трябва да се промени, но няма да го позная дълбинно, а ще го побутна, колкото да не ми пречи. 

Тялото ти ти казва нещо, ти си сякаш готов да го чуеш - това е пътят! Вярвам, че ще се справиш с оцялостяването си - приемането, обичането и уважението към цялото си същество!


Невролог или психиатър дали могат да са в помощ тук, не се наемам да кажа - решенията са твои. Но, виж си я и тази си настройка - "нямам време, не мога, трябва да измисля бързо нещо, за да се справя!" 

"Много съм объркан и стресиран - обмислих всички възможни варианти за тази ситуации, но никой не е подходящ в краткосрочен план и не знам какво да правя."

Представям си клапи, бутала, всякакви механизми, работещи на ужасно бързи обороти нон-стоп! 
Колко ли ще издържат така, чудя се?