"Парадоксално, когато една жена Прегърне и Приеме сянката си -онези свои тъмни страни, които толкова дълго е подтискала и отхвърляла в себе си -тя се превръща от самосаботиращо се същество,в жена с Истинска Вътрешна Сила и Светлина.Енергията, която досега е изтичала от нея,за да крие самата себе си, вече става налична за това, което желае.Такава жена дава позволение (дори само с присъствието си)на другите да приемат себе си такива, каквито са.Нейната собствена Свобода става заразна."Каролин де Лисер
В психотерапията (в някои школи) учим, че в гръдната ни област "живеят" нашите емоции - затова преживяваме т.нар. "торакален блокаж" - стягане в гърдите, когато сме в състояние на силен страх или стрес - тялото ни ни помага да нямаме достъп до емоциите си, а да спасяваме живота си.
Само че в съвременния свят тази потребност от "спасяване" се порявява във всичко - бумът на хормонални проблеми, проблеми с щитовидната жлеза (повече за това съм писала тук), както и зачестилите тревожни разстройства и паник атаки, са един патологизиран страх, постоянно персистиращ, поради това, че е всячески подтискан в много ситуации и смятан за "лош" - ситуации, виждани субективно като ужасяващи и застрашаващи (в блога си имам няколко статии по темата).
Само че в съвременния свят тази потребност от "спасяване" се порявява във всичко - бумът на хормонални проблеми, проблеми с щитовидната жлеза (повече за това съм писала тук), както и зачестилите тревожни разстройства и паник атаки, са един патологизиран страх, постоянно персистиращ, поради това, че е всячески подтискан в много ситуации и смятан за "лош" - ситуации, виждани субективно като ужасяващи и застрашаващи (в блога си имам няколко статии по темата).
Чувам редовно оплакването от мои клиенти, че усещат стягане в гърлото, че гласът им пресипва - това е защото емоцията не се свързва с мисълта - емоцията е "прерязана", "затапена" и остава капсулирана, а човек се превръща в една мислеща глава - с предъвкващия ум, който не го оставя намира и измисля всевъзможни сценарии. Така
За жените, доверието и секса
Във всеки от нас присъстват психичните конструкти Анимус (мъжка част) и Анима (женска част) - както и много други, но сега темата касае предимно тези два. Взаимното доверие, уважение, обич и единение между тези конструкти в нашата психика, се отразява и върху взаимоотношенията ни с всички други хора - включително с децата!
В днешния свят все още предимно преобладава мъжкото (това постепенно се и ще се променя), съответно и жените масово сме "по-мъжки" - борбени, успяващи, развиващи собствени бизнеси и т.н. - това е мъжката част в нас. Което не лошо - в никакъв случай, като заедно с това да личи и другият елемент - не говоря за стереотипна жественост, а за умението за мекота, приемане, емпатия, грижа. Само тогава има и здравословна връзка между тези два конструкта - Анимус и Анима.
Тогава никой не взима превес постоянно, никой не е на трон, за разлика от другия, а водачеството им се сменя, прелива се синхронично и любящо, искрено и метафорично изглежда като планинско поточе - свежо, живо и пъргаво.
За една жена здраве е умението да заема И отворена позиция - да отвори сърцето си, да отвори душата си, а това винаги изисква доверие.
Без Доверие няма Разтваряне.
Без Слабост - няма Сила.
Премълчаването, преглъщането, отричането на емоциите,
затапването им, изтласкването и неприемането им в стил: "да ги няма, да изчезнат, да не ми е мъчно и тъжно, а да съм добре", както и посланията: "ще се справя сама!", "мога и сама!" водят до стягане, скованост, неприятни симптоми (които са пътеводни светлинки към качествена промяна!) и до цялостно намаляване на удоволствието, което една жена изпитва изобщо от живота - включително сексуално!
В нашите човеши тела устната кухина, гърлото и трахеята са
отражение на тазовото дъно - на картинката можете да видите нагледно как си приличат, при това анатомично и енергийно - което ще рече, че когато една жена преживява стягане в някоя от тези области, то това стягане се отразява и в останалите. Тоест "не си позволявам да говоря за проблемите и да ги адресирам", води (рано или късно) до многобройни женски проблеми - от проблеми с лубрикацията, болка по време на секс и липса на оргазъм до застрашаващи пълноценното здраве и живот!
чувствата не са моменти емоции, те са дълготрайни - например ядосана съм на партньора си (моментна емоция), но го обичам (това е чувството).
Потребността да изживяваме чувствата си, да им даваме въздух и свобода (дълбокото дишане помага тук) е свързано и с изговарянето им - назовавам това, което е в мен, давам му образ, дума, така го отдалечавам от себе си, вече знам какво е, съответно да го приема и, ако усетя потребност да го трансформирам, е вече възможно!
Ако една жена държи да е постоянно силна, борбена и можеща -
това всъщност "точи" от ресурса и да изпитва удоволствие от своята женственост - и пак ще напиша, визирам липсата на мярка. Това не значи жената да няма амбиции, умения, възможности - но да умее и да признава на глас нуждата си от подкрепа и помощ - а това важи за всяко човешко същество, важи с пълна сила и за мъжете също!
В новия свят, в който навлизаме -
и аз, и много други хора пишем за това, че вече вървим към неразривно свързване и сливане, заедност, свободна и безусловна любов - тоест преживяваме трудностите ЗАЕДНО - даваме си сметка как на тази Земя, на тази наша планета всички сме ЕДНО! И ако ти страдаш, моето щастие няма как да е пълноценно.
Затова и своята сила, жената може да има през
Затова и своята сила, жената може да има през
свързването със своите чувства и емоции и тяхното експлициране -
през разговор, през творене. Подтискането им създава проблеми, които в един момент се проявяват и на физическо ниво - радвам се, че и все повече лекари говорят за този процес, и който се интересува, може да потърси източници по темата за метафизичното начало на различните физически проблеми (по тази тема съм писала тук "Скритите послания на симптомите".)
Мъжете уж по правило не разбират жените - това пиша по-скоро като закачка - не е нужно някой да разбира някой друг - нужно е, обаче, да разбираме самите себе си - това променя много!
Всъщност не е нужно, наистина не е нужно, мъжете да проявяват дълбинно и абсолютно разбиране и откровено казано, като жена, не мисля, че е съвсем постижимо. Но, това, което е истински подарък за всяка жена, е обичта на един мъж и умението му да бъде грижовен и внимателен.
Какво имам предвид?
Мъжете, които умеят да изслушват жените, създавайки пространство на безопасност, на спокойствие и доверие. Биологично е заложено за мъжете да търсят решение на всеки проблем, да искат да помогнат, а не просто да слушат пасивно и да мрънкат на свой ред. Но за една жена, пасивното слушане е достатъчно ценно само по себе си - защото самото изговаряне вече решава немалка част от много проблеми, вентилира напрежението и създава усещане за подкрепа (затова жените обичат да "клюкарят" заедно) - особено когато жената умее да експлицира своите същински потребности искрено - не с обвиненя и мрънкане, а със споделяне.
Пример:
Вместо: "Ти никога не ме изслушваш, защото нямам никакво значение за теб, имаш си по-важни неща!"
Може да се каже: "Имам нужда да ме чуеш, обичам те и искам да се свържа с теб."
Мъжете в някои ситуации могат да дадат стабилност, така, както Анимуса (мъжката част) дава това на всеки един човек - когато, обаче, Анимата (женската част) вземе превес, което е част от флуидността на живота и на преживяванията, тогава човек има потребност стабилността да дойде "отвън", а "отвътре" да си позволим мекота, уязвимост, ранимост, искреност, приемственост.
Като в процеса ни повежда към дълбинно себепознание, себелюбов и себеуважение - към отработване на трудностите, лекуване на "вътрешните" (психични и емоционални) болки, виждане, чувстване и свързване със същинските потребности, нужди и копнежи и разпознаване на моментите на възникване на сблъсъците и конфликтите, които са "закодирали" определени "психични програми" в нас. Същинското свързване с всички наши роли, с нашите превъплащения, запознаването ни със сенките ни, приемането им и обичането им като наши дечица, водят до лекуване, заради оцялостяването, заради изграждащата се в процеса зрялост и умение за себеотстояване, също!
Едно послание към мъжете
Мъжете уж по правило не разбират жените - това пиша по-скоро като закачка - не е нужно някой да разбира някой друг - нужно е, обаче, да разбираме самите себе си - това променя много!
Всъщност не е нужно, наистина не е нужно, мъжете да проявяват дълбинно и абсолютно разбиране и откровено казано, като жена, не мисля, че е съвсем постижимо. Но, това, което е истински подарък за всяка жена, е обичта на един мъж и умението му да бъде грижовен и внимателен.
Какво имам предвид?
Мъжете, които умеят да изслушват жените, създавайки пространство на безопасност, на спокойствие и доверие. Биологично е заложено за мъжете да търсят решение на всеки проблем, да искат да помогнат, а не просто да слушат пасивно и да мрънкат на свой ред. Но за една жена, пасивното слушане е достатъчно ценно само по себе си - защото самото изговаряне вече решава немалка част от много проблеми, вентилира напрежението и създава усещане за подкрепа (затова жените обичат да "клюкарят" заедно) - особено когато жената умее да експлицира своите същински потребности искрено - не с обвиненя и мрънкане, а със споделяне.
Пример:
Вместо: "Ти никога не ме изслушваш, защото нямам никакво значение за теб, имаш си по-важни неща!"
Може да се каже: "Имам нужда да ме чуеш, обичам те и искам да се свържа с теб."
Мъжете в някои ситуации могат да дадат стабилност, така, както Анимуса (мъжката част) дава това на всеки един човек - когато, обаче, Анимата (женската част) вземе превес, което е част от флуидността на живота и на преживяванията, тогава човек има потребност стабилността да дойде "отвън", а "отвътре" да си позволим мекота, уязвимост, ранимост, искреност, приемственост.
При жените това е пряко свързано с отпускането по време на секс, за което е необходимо доверие, с изпитването на удоволствие при проникването във вагината, и с оставянето на оргазма да отнеме, макар и за секунди, съзнанието, контрола и мисълта, като обаче оставя своите дарове - давайки директни послания на тялото, че е младо, живо, носещо наслада, обичано и обичащо!
Именно и затова някои жени не умеят да се наслаждават на секса, на телата си -
на самите себе си и собствената си компания - защото всъщност не са си позволили да опознаят чувствата си, емоциите си, болките си, защото имат очаквания "Какво, как, къде", а не умеят (все още) да плуват в себе си, да не контролират всеки малък детайл ("Дали изглеждам добре сега?", "Гърдите ми са малки, няма да му харесат!", "Имам целулит, не искам да се вижда!" и т.н.), да не се тревожат, да се насладят и на своята самота, дори, на своите неудачи и провали, също!
Казано по-просто - да приемат себе си и своето несъвършено съвършенство и неповторима уникалност, които далеч не е нужно да се вместват в конкретни формули, очаквания и параметри!
Естествена Психотерапия - как тя може да бъде ефективна тук?
Като в процеса ни повежда към дълбинно себепознание, себелюбов и себеуважение - към отработване на трудностите, лекуване на "вътрешните" (психични и емоционални) болки, виждане, чувстване и свързване със същинските потребности, нужди и копнежи и разпознаване на моментите на възникване на сблъсъците и конфликтите, които са "закодирали" определени "психични програми" в нас. Същинското свързване с всички наши роли, с нашите превъплащения, запознаването ни със сенките ни, приемането им и обичането им като наши дечица, водят до лекуване, заради оцялостяването, заради изграждащата се в процеса зрялост и умение за себеотстояване, също!
__________________________
Няма коментари:
Публикуване на коментар