Как да променя другите? Родителите, децата, партньора си?

Едва ли много от вас ще се учудят, че отговорът е "Промени най-напред себе си". 

Вижте тази снимка - абсолютно една и съща е, но обърната в различни посоки.

Всички чинии изглеждат обърнати надолу, освен една. 

Когато видите нея, всички останали ще се обърнат също... 

Това е илюзия, която посява зрънца за размисъл относно собствените ни гледни точки...

Всяко нещо, което посрещаме в живота си и ни дразни до безумие (тоест и извън всяка рационалност) е плод на собствената ни неинтегрирана сянка - на всичко онова, което не сме приели в себе си. И тук ще добавя, че в природата оцеляват адаптивните - индивидът се адаптира първо към средата и после може да повлияе на нея на свой ред. Тоест да сочим с пръст, викаме, молим, убеждаваме другите в собствената ни единствена правота е абсолютно неуспешна стратегия, ако първо в себе си не посеем разбирането, уважението, търпението и зачитането на техните избори. Собственото ни оцялостяване води до умението ни да приемаме и всяка друга ситуация и човек в неговата цялост. Или метафорично казано да отдалечаваме фенерчето на съзнанието си, така че да осветява по-голяма плоскост.

Това, което потискаме вътре, се проявява отвън никак неслучайно, а именно за да ни напомня постоянно, че имаме още да преоткриваме самите себе си... Затова всъщност баланс винаги има, макар да не го разпознаваме.

Ето няколко примера, за да онагледят онова, което имам предвид:

1. Жена, която се сърди на мъжа си, че има хобита и/или излиза с приятели и го наказва с мълчание, сърдене, скандали или упреци, че не ѝ обръща достатъчно внимание - всъщност самата тя не си позволява да има живот извън семейството си и толкова се е идентифицирала с ролята на домакиня, съпруга, майка, че е забравила, че може да бъде и съвсем друга. Тук, разбира се има и много други елементи - като непреодоляно чувство за вина, неумение да се заявява, да си иска и да удовлеТВОРЯВА нуждите си. Забележете - думата е удовлеТВОРЯВАМ, а не удовлеДАРЯВАМ - това идва да ни каже, че имаме да сътворим собствената си благодат, която не идва даром.
2. Мъж, който не може да приеме, че жена му е разхвърляна. Тук обикновено има стигма - жените трябва да чистят и подреждат дома. Не говорим за крайност, в която човек не се интересува от заобикалящото го, което тъне в хаос, разруха и мръсотия - а за допустима доза разхвърляност и разпиляност. В този случай вероятно мъжът сам не си позволява да се "отпусне" и да се приеме като не винаги справящ се с всичко, защото това вероятно би подронило неговото мъжко самочувствие. Хаосът, уязвимостта, умението да си почиваме и да сме пасивно приемащи, са все признак на женска енергия (всеки от нас има и мъжка, и женска такава; това не означава, че жените са само в единия полюс и трябва да са само пасивни и приемащи!) и така когато един мъж не е приел своята вътрешна Жена (както психиатърът и психотерапевт Карл Юнг я нарича - "Анима"), тогава му е трудно да приеме проявите ѝ и отвън, те за него са недопустими и ги наказва така, както и в самия себе си. А всъщност парадоксално това прави невъзможно за него да е и същински уверен в себе си мъж...
3. Понеже работя с деца от години - има хора, които силно се дразнят на детския и бебешкия плач и не могат да го издържат. Но, когато сме приели собственото си уязвимо и слабо бебе вътре в нас и сме му дали пространство - тогава и онези отвън не ни плашат. Иначе всъщност ни плаши това, че ние си мълчим мазохистично, а децата врякат, без да се възспират - което е тяхната здрава реакция на ситуацията... Допреди да им заобясняваме как не трябва да се вика и кряка (ако може никъде, защото пречи и е досадно), тъй като и своята уста сме запушили да не каже истините, които и ушите ни не искат да чуят - но те си живеят вътре в нас! Лечебно е гушкането на бебета и деца, на животни!!! И за едните, и за другите. Чудя се открай време как да направя така, че да осигуря истинско бебе в терапията - да го гушкат хората - ех, как биха омекнали към себе си веднага...  Та, кой би бил жесток с такова нежно и малко същество? Разтапящо е. Но нека си спомняме всеки ден, че самите ние сме именно такива меки фльофита. И да си се гушкаме и метафорично, и истински, и да си говорим, както бихме на дете...
4. Човек, който е върл противник на чалгата. Или изобщо на всяка "просташка" проява. Чалга текстовете и ритмите са далеч от изтънчени, смислени и възвишени - и има причини да дразнят едни хора, а други не. Човекът, който ненавижда чалгата до мозъка на костите си, е човек, който обикновено не може да си представи да се държи просташки! Да бъде приет за глупак е сред най-големите му ужаси - той иска да бъде сериозен човек - достоен човек. Това не е адвокатстване в полза на "лекия жанр", а обръщане към собствените ни сенки.
5.  И последно ще дам един пример, който виждам често (което също има своето дълбоко обяснение) - по-възрастни жени, осъждащи по-младите като "глупави" и  "лековати" - за да не ползвам други думи. При тези по-възрастни дами ясно започват да личат собствените им неувереност и страх, че ще бъдат изоставени, заради някоя по-млада и "по-добра" (каквото и да значи това в тяхната глава), като така решават да направят другата/другите лоши и недостойни, вместо да се погрижат за самите себе си, себеоценката, самочувствието, брака/връзката си. Възрастта може да е предимство в много отношения - както при по-младите, така и при по-възрастните - въпросът е как самите ние преживяваме себе си.

А вие към какво изпитвате раздразнение? 

Ще успеете ли да промените гледната си точка
и да стигнете до собствената си сянка (обърнатата чиния)?
Защото гледането в чуждата такава обикновено не води до промени в собствената ни...
Или по друг начин казано - ако искаме промяна - тя започва отвъртре навън. 

Снимката не се промени, но нашето възприятие за нея да.

Моят извод от работата ми с хора през последните години, а и на базата на всичко прочетено и научено, ме води към стремежа да подсказвам на другите (както и на самата себе си!) как да усвоят хомеопатична доза от онова, което ги дразни - хомеопатична доза от собствената им сянка, би задвижила колелото на здавия им, качествен живот на тази земя.
Не отричането и рязането - това оставяме на лекарите.
В душата няма нищо за премахване.