Да манипулираме - защо това е важно?

Повечето от нас вероятно свързват манипулирането с интересчийство и надцакване. Всъщност още в детството започваме да го усвояваме по естествен начин - и то е неизменна част от умението ни да оцеляваме в този свят - всички ние, хората, сме си взаимно нужни едни на други и да умеем както да взимаме, да искаме, така и да даваме, е пряко свързано с манипулиране.

Думата идва от лат. "Manus" - "ръка" и "plere" - "да напълня", прерастващо в израза⁣ "Умело държане на обекти",⁣ което днес разпознаваме като⁣ умението да получаваме. За това получаване, обаче, и даваме -⁣ ако се прави с отговорност⁣ и чисто сърце, то е съвсем различно от⁣ подмолна борба за власт. ⁣ Да манипулираш означава да умееш⁣ да общуваш с другите, да ги усещаш, да ги привличаш към себе си, ⁣ казано накратко - да им влияеш - основен човешки инструмент, който се изработва, както вече написах, съвсем естествено⁣ още в ранна детска възраст - с общуването между мама и дете. Трудността идва, когато не умеем да го правим и още повече - когато демонизираме, отхвърляме този процес. Манипулацията не е равна на прецакване или прегазване на другия, не е повърхностно интересчийство, нито на липса на уважение към другия. Тя е танц със самия живот, неразривно свързана и с любовта. 

И, ако прережем този естествен порив у децата, рискуваме да ги оставим вцепенени и неумели в много житейски ситуации - не знаещи да съблазняват, да привличат, което е основен модел на активно поведение в този свят (заедно с подчинението и агресията - повече за това тук). И тук, както и при всичко друго - често, често обичам да напомням - важна е дозата, защото тя прави или лекарството или отровата!

Манипулацията е и в приказките, които четем на децата - всеки образ е всъщност символ на аспекти от нас. Няколко простички примера: пещерата е утроба, символ на женското начало;  кладенците всъщност представят слизането надолу в подсъзнанието; принцът, спасяващ принцесата е всъщност нейното мъжко начало, което се е пробудило; преборването на ламята е всъщност победа над собствените ни страхове; Мъдрецът е гласът на интуицията ни и т.н. 

Един от най-старите принципи в света "Дай, за да получиш" е също манипулация. Ако аз не знам как да си поискам от теб да удовлетвориш моите потребности и/или нямам нищо да ти дам в замяна какъв би бил моят ход? Не сме си самодостатъчни - мета-удоволствията, свързани с неодушевеното - алкохол, наркотици, храна, "шопинг" и т.н. не могат да удовлетворят същинските ни потребности, защото именно те са свързани по един или друг начин с хората и, ако останем абсолютно сами на самотен остров, бързо ще си дадем сметка, че базисни наши нужди (като от докосване!) остават пренебрегнати. Ако някой не вярва, че докосването е именно такава базисната потребност - нека прочете повече тук - Магията на докосването. 

В човешката ни същност е да влияем едни на други - дали ще търсим да умилостивим другия, да го помолим, да го привлечем по-близо, да го отблъснем, слагайки му ясна граница - все е влияние. Болестното (за самите нас) е, ако нямаме това влияение - това е символна смърт, то е да не съществува волята ни в този свят, отпечатъка ни да го няма! А поне докато сме живи, това е значимо отвъд суетата. 

Какви са ценностите, които стоят зад манипулацията? 

Това е ключовият въпрос, който може да "обърне каручката" - взаимна ли е ползата ни? Печелим ли и аз, и ти - или някой от нас ще бъде в губеща позиция? На какво служи тази манипулативност? Ако аз работя за теб, а ти ми плащаш, това ползотворно ли е и за двете страни? Ако опитаме да махнем негативната конотация от думата, ако поотместим метафорично страха си заедно с онази значима част от нас - свръх Азът (интроектираните, погълнати правила, норми, закони, на които се подчиняваме), какво ново бихме открили що се касае до умението ни да влияем? 

Колко от нас са готови наистина да се откажат от него? Или не им се иска да го усъвършенстват?

Да прегърнем плачещ човек, да му поговорим със спокоен глас, да го погалим - това отново е манипулация в чиста форма. И тук, както и навсякъде, нека опитаме да се задвижим към цялостта, вместо да се хвърляме към светлината, бягайки от сянката, която всъщност си е наша собствена.

Посоката не е в подтискането и неизразяването, затварянето и натъпкването навътре. Посоката на здравето е в свързването с другите, в изразяването, в движението навън в света (но не за сметка на умението да откривателстваме и пребиваваме във вътрешния си свят) - въпросите са как, докъде, колко? 

А не дали...

Можете да се свържете с мен през формата за контакт в блога (вижда се само през настолната версия).