Привързаността се учи от най-ранно детство през отношенията ни с хората около нас. Психоаналитикът Джон Боулби пише своя труд "Теорията за Привързаността", оповавайки се на дългогодишната работа на детския психоаналитик Доналд Уиникът.
Настоящата статия е писана от Annie Gurton, която в работата си ползва някои подходи като Клиент-ориентираната терапия на Карл Роджърс, психоанализата, Адлеровата психология, НЛП, хипнотерапия и др. Тя пише за "хаотичния начин на привързване" и допуска причините за неговото възникване. Превела съм статията и съм нанесла свои допълнения и промени.
Липсата на сигурност
Децата, отглеждани в ненадеждна обстановка - такава, която не успява да осигури чувство за безопасност и / или е била насилствена, израстват като несигурни възрастни - съпътствани от чувството, че животът им е хаотичен и неорганизиран. Те могат да бъдат експлозивни, непредсказуеми и злоупотребяващи - защото именно това са преживели като деца. За тях е трудно да се доверят, въпреки че всъщност жадуват за сигурност. Склонни са да „изпитват“ хората, с които влизат в отношения, като тестват границите им с предизвикващо, дори понякога неуместно отношение. Когато значимите други в един момент не могат да издържат повече на поредните умишлено положени препятствия и прекратяват връзката, човекът, склонен към хаотична привързаност казва: "Да, от самото начало знаех, че така ще стане, видя ли?"
Неумението за общуване на родителя
Ако знаете, че отговорът е винаги „не”, спирате да задавате въпроса.
Посланието, което подсъзнателно получава е, че не е достатъчно добро, за да заслужи подходящи, адекватни грижи и общуване.
Липса на доверие
Хората, които са изпитали такова родителство, се научават да не се доверяват на другите и разработват стратегии за самозащита. Често имат несъзнаваното убеждение - „нямам нужда от никого, мога сам да се справя“ - което въвеждат дори в най-интимните си отношения. Те отричат и крият чувствата и потребностите си, за да бъдат близо до другите и да се чувстват в безопасност. Могат да развият дълбок стремеж към свръх-бдителност и изключително ниска себеоценка.
Ако родителят не отговаря на нуждите му, детето не смята, че проблемът е в самия родител - а че то носи цялата вина. Че по някакъв начин е неадекватно и незаслужаващо, неможещо да използва вродените си умения, за да получава внимание и контакт. Именно това се превръща в чувство за ниска самооценка, когато порасне.
Родителят насилник
Това е вярно и ако родителят е насилващ; детето подсъзнателно смята, че е провал и заслужава жестокост. То опитва да намери начин да привлече положително внимание, да бъде интересно и предизвикателно, което може да доведе до развитието на недружелюбно, грубо, нараняващо на свой ред поведение, в името на търсенето на внимание и получаването на удовлетворение. Такива хора са склонни към агресивни прояви и рязко сменят отношението си от съблазняващо към отблъскващо.
Психотерапия
Терапията може да работи добре за хора с неорганизиран и хаотичен темперамент. При условие, че терапевтът е зрял и опитен, може да се случи много дълбока промяна. За първи път в живота си, хората с хаотичен стил могат да изживеят връзка, фокусирана върху техните нужди, с човек, който е настроен да ги разбира и да работи с тях. Някого, на когото могат да разчитат, и който постоянно им осигурява безопасна среда.
Това може да доведе до степен на привързаност между терапевт и клиент. Обикновено е временно, въпреки че понякога може да продължи до около пет години. В действителност клиентът ще проследи бързо през липсващите етапи от детството, когато безопасността и сигурността са отсъствали, но почти винаги се стига до момент, в който, подобно на сигурния млад възрастен, е готов да влезе в живота си сам, съпътстван от усещане за сигурност, устойчивост, себеуважение и себелюбов, независимо от външните постоянни промени и неочакваности.
Връзката с терапевта може да събуди старите им и неудовлетворени потребности, но така, че да бъдат положително отразени от него - помагайки им да посрещнат спокойно и естествено вродената си нужда да бъдат уважавани, за да бъдат удовлетворени. Тази естествена потребност за качествено свързване и усещане за цялостност в отношенията с други хора, а и в групи. Това понякога може да се случва за първи път в живота им, което прави тази среща особено специална и фина.
Възможна ли е устойчива промяна?
Независимо колко трудно, травматично или незадоволително е нечието детство, никога не е късно да поправим щетите и да лекуваме.
Хората, които са силно хаотични могат, в правилните терапевтични ръце, да повярват в себе си, да преоткрият своята увереност, спокойствие, доверие, топлота и искрено желание за здравословна и сигурна споделеност. Нашите стилове на привързаност, създадени в детството, се трансформират директно в стилове на привързаност в зряла възраст, но не са фиксирани.
Хората могат да се променят, да се излекуват, да простят както на своите родители, така и на себе си, поемайки убеждението, че са творци на собствения си живот.
Източник: https://www.mentalhelp.net/blogs/chaotic-attachment/
Няма коментари:
Публикуване на коментар