Гениалност и лудост (Пабло Пикасо)

Някои рисунки на котки, направени от Луис Уейн (1860-1939 г.) през 20-те години на миналия век в хода на болестта му, подсказвайки за прогресивните изкривявания във възприятието и / или мисълта, характерни за шизофренията.

Кратка Биография

Луис Уейн е роден в Лондон, Англия, на 5 август 1860 г., най-големият от шест деца. Работи като художествен журналист, както и илюстратор на свободна практика. Рисунките му са едновременно хумористични и антропоморфни. Уейн рисува няколкостотин рисунки всяка година и илюстрира около сто детски книги. Най-малката му сестра е обявена за невменяема, когато е на 30 години и постъпва в психиатрично заведение.

Има някои разногласия относно произхода на шизофренията на Уейн - има предположения, че се отключва след смъртта на сестра му Каролайн през 1917 г. 

Други членове на семейството смятат, че шизофренията му е започнала, след като е паднал от автобус и е ударил главата си. Смятало се е също, че това може да е токсоплазмоза, причинена от паразит, наречен "Toxoplasma gondii", който котките отделят в изпражненията си. 

С напредването на болестта поведението на Уейн става все по-хаотично и от време на време насилствено. Той е посветен в психиатрична институция през 1924 г. Продължава да рисува до смъртта си през 1939 г. 

Още цветни рисунки на Луис Уейн.
Колажът е съставен от от д-р Уолтър Маклей, който изучава ефектите на психичните разстройства върху създаването на изкуство.

ПАБЛО ПИКАСО 

Автопортрети на Пикасо, рисувани през целия му живот от 15-90-годишна възраст.

Прогресивните перцептивни изкривявания на Пикасо изглеждат поразително подобни на рисунките на котки на Луис Уейн.

Приликите са забележителни: Дали Пабло Пикасо е страдал от шизофрения? Дали неговият неразбираем стил, който толкова много хора смятат за дело на блестящ ум, не е проява на психично заболяване?

Фрагментираните, сякаш разпокъсани и отново събрани в едно образи, които Пикасо създава са емблематични - може да излгежда така, сякаш все по-трудно и все по-малко е присъствал в общата, споделена, човешка реалност и все повече в своята - именно откъсната и фрагментирана, като странно парче от пъзел, който просто не съществува.

Смята се, че Пабло Пикасо е имал дислексия, заради неспособността му да се справя с учебните предмети. Това е негова рисунка, която създава едва 8-годишен!

Тук могат да бъдат видени неговите творби по годините на тяхното създаване.


Той има своя т.нар. "Син Период", през който рисува в преобладаващо студени цветове - синьо, зелено, черно - предимно монохромни творби. Смята се, че за него това е силно депресивен период, отключен заради самоубийството един негов скъп приятел - Карлос Касаджемас.


"Чашата бира - портрет на поетът Себартес"


А това е автопортрет, направен около 70 години по-късно от горната картина:



Ако разгледате творбите му през годините, става ясно, че е имал и силно фрагментирани, фигуративни, кубистични произведения и много по-рано - от друга страна много по-късно, преди своята смърт, продължава да рисува и по-реалистични портрети, следващи едно по-широко разбиране за естетика. Не изглежда така, сякаш промяната е тенденциозна, а по-скоро моментна. Какво провокира тези резки промени - можем само да предполагаме.

Ето пример - това са три негови картини, правени през една и съща година - 1914. 

Биполяро разстройство?

Може би това е част от причините някои специалисти да предполагат, че е страдал от биполярно разстройство и депресия. Всъщност самото биполярно разстройство е характерно със смяна на състоянията - от манийни до депресивни, наричани още епизоди. В манийните епизоди е възможно преживяването на силна еуфория, грандомания - чувство за величие (немалко хора разпознават и нарцисизъм в самия Пикасо), а в депресивните чувство на безсмислие, желание за смърт, отчаяние.
Старото наименование на биполярното разстройство е "манийно-депресивна психоза", като при всяка психоза имаме известно откъсване от реалността, степента на което е различна. 

Няколо предположения относно болестта на Луис Уейн:

- Д-р Майкъл Фицджералд предполага, че Уейн не е имал шизофрения, а е страдал от синдром на Аспергер. Той обяснява, че „техниката и умението на Уейн като художник не намаляват, както може да се очаква от човек с шизофрения“.

- Айдан МакГенис посочва, че в неговите картини са демонстрирани елементи на зрителна агнозия. Ако Уейн действително е имал зрителна агнозия, възжмоно е тя да се проявява просто като изключително внимание към детайла.“

- Родни Дейл в биографията си „Louis Wain - The Man Who Drew Cats" пише, че „няма ясно основание да ги считаме за повече от образци на изкуството на Луи Уейн в различни периоди. Уейн експериментира с модели и котки и дори доста късно в живота все още е произвеждал конвенционални снимки на котки, може би 10 години след „по-късните“ му продукции, които са по-скоро модели, а не котки.

"Изкуството е лъжа, която ни дава възможност да разберем истината."
- Пикасо

Дали Пикасо е бил творчески гений? Дали уникалният му стил не е бил проява на една болна, изкривена психика? Изглежда, че този отговор ще остане загадка, а очарованието ни от този легендарен художник продължава... И част от него е именно в тази енигма, непредсказуемост и дързост да създава точно онова, което създава.

"Светът не е смислен, защо тогава да правя картини, които са?"
- Пикасо

И това всъщност казва достатъчно за собствения свят на художника.

Някои извадки от текста са от тази статия.