Често задавани въпроси от хора с Паническо Разстройство

Предишният ми блогпост: "Паник Атаките - Как да се справя?"

Как да смиламе качествено стреса?!

Това, според мен, изисква мъдрост, която пък ражда благодарността и Доверието към хората, живота и случките, от които е изтъкан. Преди да се научим на това, обаче, би следвало да сме абсолютно откровени със себе си:

- Как наистина се чувствам в този период от живота си?

- Какво ме измъчва - сега или от преди, с което чувствам, че не мога да се справя, че ме боли?

- Защо наистина еди-какво-си ме дразни, ядосва, разстройва? 

(Причината винаги е вътре в нас - това не означава ВИНА, а ОТГОВОРНОСТ - Отговорен съм да се справя със своите вътрешни наличности, да позная себе си, да обгрижа себе си, обичайки се.)

Когато извадим от себе си всички тези глътнати навътре чувства, с които сме свикнали да живеем (което е процес, и не става за ден), тогава вече можем да си дадем сметка, че трудностите в живота ни, житейските баири, са всъщност благодат! Че са част от цялото. Че само с хубавко не става, колелото не се върти. 

По нашето платно има много цветове и това го прави красиво, уникално, нашето си индивидуално! Няма нито един човек на света, който да е САМО ЩАСТЛИВ и безгрижен. Всички плачем, трудно ни е, болно ни е. Въпросът е да разберем кое го прави такова и да поемем отговорност да го променим КАЧЕСТВЕНО! И да приемем, че има баири, има и равни красиви поляни, с мека трева и лек полъх, който ни гали - има всичко.

"Кои хапчета ще ми помогнат?"

Има изказвания от рода на "никой не ме излекува", "нямам доверие, защото това не ми помогна".  

Няма и как някой да Ви "излекува". Това е вътрешен път, отвън само насоки може да получите. Реално справянето си зависи от Вас. Доверието не идва "отвън", от "докажете ми", "сигурни ли сте", "ама така ли е". То е вътрешен процес, вътрешна сила. Нямате ли я, никой нищо не може да Ви даде, покаже, помогне. 

Можете да намерите хора, които са уверени, удовлетворени същински, които имат Доверие и спокойно живеят живота си, не се страхуват от неуспехите, също, не се страхуват да опитват. Да наблюдавате такова поведение ще Ви помогне. Може да опитате и онлайн да гледате, да четете за такива хора. Това може да се "култивира", "усвои", но изисква време. 

Затова е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНО какво гледате, слушате, четете. То влияе на психиката Ви, и е добре да отсявате своите източници!

За самите медикаменти вече съм писала, а и за щастие не само аз - могат да играят ролята единствено на ВРЕМЕННА ПАТЕРИЧКА.

"Вие имате ли
сърцебиене и световъртеж?!" 

и подобни;

Четене и проверяване, питане за симптоми - също много често се прави, не може да помогне по никакъв начин. Ще си помогнете много, всъщност (а и на другите), ако спрете да четете за симптоми в интернет, ако спрете да се фиксирате в тях. Това храни страха неимоверно и си вредите. Мозъкът приема, че искате още и още такива мисли и Ви ги създава. Това е затворен кръг, от който в един момент се излиза трудно, но съзнавайки го, можете да го прекъснете!

Световъртежа, сърцебиенето, задуха и подобни - това са симптоми на стреса, който изпитвате. Справянето с тях (съответно и с паник атаките) става чрез промяна на начина на мислене и живот. В такава промяна може да ви поведе опитен психотерапевт - това е най-добрият вариант. 

"За колко време се оправихте от ПА?"

Отново въпрос, хранещ чувството на недоверие и желанието за свръхконтрол. 
Някой може да не е намерил адекватен път за справяне 10 години, друг да е преодолял състоянието за 6 месеца. Това е строго индивидуално, спрямо подходите, които ползвате, собствените Ви характерови черти и други. Под справяне, имам предвид да е осъзнал състоянието, при което то постепенно заглъхва и отшумява. 

Пиещите антидепресант НЕ са се справили с ПА, щом имат нужда от медикамент, това не е преодоляване и научаване и имат работа по себе си, нагласите и убежденията си.

 "Пак имам паник атаки!"

Това, че ПА са се върнали НЕ Е крачка назад! Преодоляването на състоянието не е гарант, че никога повече няма да се повтори. Въпросът е да си дадем сметка, че това е стрес, че и той ни учи, че е нормално да имаме такива ситуации в живота си и Точно в тях е много важно да се грижим за себе си, да си отделяме време! 

Ще цитирам д-р Първанов и въпрос към него във форума beinsadouno.com 

в "Психотерапия онлайн"

Въпрос:  

"Как човек преодолял паническо разстройство живее след това? Имам предвид, сеща ли се за това какво е преживял, как го е преживял, връщат ли се симптомите когато се сети, изпада ли отново в някакво такова състояние?" 

Отговор от д-р Тодор Първанов, психиатър и психотерапевт: 

"За паническо разстройство говорим, когато един човек усеща симптомите на собственият си стрес, решава, че те са предвестник на неговата смърт и започва да се плаши от тях. Естествено, че този страх увеличава симптомите многократно.
За преодоляване се говори тогава, когато разбира, че симптомите са си само симптоми на стреса, а не предвестник на някакво сериозно заболяване и смърт.
Тогава, когато има стресова ситуация, той ще усеща стреса си, но понеже няма да го е страх от него - няма да си мисли, че ще умре, усещанията ще са много по-леки.
Това е."

____________________________________________