Това е моята БОЛКА.
Това е МОЯТА болка.
ДА, в момента се чувствам ужасно.
Плача от часове, а умът ми е тревожен и хаотичен.
Но знам, че моята болка е част от мен, както и моята радост, както и моята любов...
За всичко има място в мен...
Сякаш всяко е в своята кутийка и днес... днес просто Е това. Днес е кутийката с болката.
Не искам да се разсейвам. Всъщност опитах, признавам - не става.
Усещам как това сякаш натиква болката в кутийката и й казва "Махай се! Ти си грешен избор! Искам да се отвори кутийката с щастието! Или поне с безразличието!"
Не, кутийке с болка, остани отворена. Днес ти излизаш наяве. Е, вече няколко дни.
Гледам те и плача и се чувствам много Долу. Безсилна и немощна, победена сякаш.
Но знам, че това не е краят, не е никакъв край.
Знам, че има защо да продължавам напред, дори и днес мъглата да ми е в повече и хоризонта - размит и неясен.
Дори и днес да се чувствам като пълен провал и дупка, която дори я няма на кавала.
Утре слънцето ще изгрее пак. Ще вдишам отново сега. Ще мигна с очи.
Понякога едва костенурски кретам по житейския си път и сякаш имам нужда от бастун.
Сякаш съм старица, изнемощяла от товара на гърба си.
Друг път съм весело момиченце, след което всички се обръщат.
Искам да съм това весело момиченце 24/7 понякога (доста често, признавам).
Но точно тук, на Земята, не е възможно засега.
И въпреки, че косата ми е наполовина лилава, си давам сметка, че лилавият цвят не е единственият в палитрата.
Ето, днес ми беше сиво-черно.
Утре може да ми е лимонено жълто.
Знам само, че ще се облека цветно и ще поканя болката си на чаша чай и на разходка в парка.
Ще бъда гостоприемна, пък нека види, че и аз съм човек....
Благодаря!🌼❤️🌼
ОтговорИзтриване