Светлината си е в теб, човече!

Светлина = Любов, 
без нея не можем,
тя ни е фенера по пътя, светулката, 
която пърха до рамото!

С тази съпровождаща ни Светлина,
страха от тъмнината вече го няма, защото знаем, че любовта не гасне,
а ако не я виждаме, то е защото ние сме избрали да затворим очи. 

Има цели и много отвъд тоя живот и когато си готов да учиш, ти се дават уроци.
 Уроци, за които се иска смелост, а разликата между смелия и страхливия е една крачка. 
Бягаш ли обаче в "спасението" на ума, можеш и да загубиш светлинката.
На рационално ниво, много от това  трудно става ясно и очевидно.

 През призмата на Любовта, обаче, Е, както и през призмата на една по-голяма визия,
надчовешка визия за Смисъла и Живота.
Тогава всичко става обект на БЛАГОДАРНОСТ и приемане,
без да има нужда
 ума да цъка и претегля, планира и оперира от своята човешка,
 и поради това силно ограничена, перспектива. 

Където има Светлина = Любов = Създател/Бог,
няма страх и мрак, няма бягство, 
защото от себе си НЕ можеш да избягаш и от това,
което е ВЪТРЕ - а то е каквото е и ОТВЪН,
и Усещаш, че посрещането му е не просто неизбежно,
то е Очаквано с отворени обятия!