Карл Юнг за ценността на тревожните разстройства

Тревожните разстройства, или както са класифицирани още – форми на неврозата, са толкова често срещани днес, че битува твърдението, че живеем в епохата на тревожността, на неспокойствието, нервността.

Какво причинява тази масовост? 

Карл Юнг прекарва голяма част от кариерата си, опитвайки да разбере отговорa на този въпрос. 

Теорията на Юнг е по-скоро пренебрегвана от масата хора в днешното общество, в което хапчетата са виждани като панацея за всякакви ментални неразположения. 
Но теорията на Юнг привлича вниманието, защото за разлика от фармацевтичния модел, фокусиращ се в премахване на симптомите, Юнг гледа на неврозата като на сигнал към самите нас – сигнал за необходимост от промяна в нашия живот. Ако просто маскираме симптомите и продължим живота си както обикновено, губим достъп до ценната информация, която тревожността ни предоставя. 

В теорията си, той пише, че причината за неврозата е в настоящето.

Юнг не отрича, че тя може да е започнала още от детството, но се фокусира в настоящето, смятайки, че се касае до настоящ конфликт в начина на живот.  

Какъв конфликт може да доведе до невроза?

Юнг вярва, че пред всеки от нас има житейски изпитания, които не са наш (съзнателен) избор, и могат да се нарекат „съдба“. Те са продукт на нашата еволюционна история, смъртническа природа, както и на културата, в която живеем. Преди всички тях е биологичният ни нагон, тласкащ ни да предадем гените си. 
Имаме нуждата от психологическа независимост от нашите родители, имаме нуждата да изградим и култивираме социален живот, в който се усещаме пълноценни, имаме нуждата да допринесем за обществото, от което сме част, както и да намерим цел и, разбира се, в последна сметка, да посрещнем смъртта. Според Юнг сме създадени да искаме да постигнем точно тези цели – да изпълним своеобразните задания – да не бъдем статични в своя живот. Но освен това, при човека се наблюдава и друга тенденция – тенденцията към инерция, към самосаботаж или както самият той казва:



Ако успеем да надмогнем мързела си и покажем кураж, изправяйки се пред препятствията  на живота, тогава те се превръщат в насоки, маркиращи пътя ни към едно здравословно развитие. Съдбата ни води напред. Но ако мързелът и страхът ни вземат превес и изоставим целите в живота си, тогава същите се превръщат във вериги около врата ни. Невротик, според Юнг, е човек, усвоил обвинително поведение спрямо изпитанията, които  животът му предлага – той не е склонен да ги премине.

Лекувайки пациентите си, Юнг набляга на нещо много важно - невротикът винаги заблуждава с поведението си.

Като живи хора, на нас могат да ни бъдат поднесени интензивни трудности, които да попречат сериозно да изпълним някоя от основните си задачи – но това не означава, че сме обречени да живеем като невротици. В този случай е уместно да насочим енергията си към променимото, онова, което е по силите ни в момента. Това, което обикновено ни възпрепятства, за да посрещнем трудностите обаче, е или липсата на кураж или мързелът. Макар те да са част от живота на всеки – не са типични само за невротиците. Това, което е уникално при тях обаче, е изборът им да се самозаблуждават и да прехвърлят вината единствено на обстоятелствата.

Или както самият Юнг казва:

Според Юнг, ако не се развиваме в своя живот, ние регресираме към по-незрели свои „нива“ или „режими на адаптация“ – тоест, постепенно умението ни да сме адаптивни намалява. И този регрес в отговора към вътрешния конфликт, е което генерира различни симптоми на неврозата – повишена тревожност, фобии, компулсивно поведение, депресия, апатия, обсесивни, натрапливи мисли. Но колкото и да са неприятни подобни симптоми, те имат важна цел – да ни предупредят, че сме потеглили по рискован житейски път. Колкото повече живеем в подобно състояние на конфликт, толкова по-неадаптивни ставаме и порочният кръг се затваря. 



Според Юнг няма универсален отговор на въпросът „Защо точно на мен?“, той вярва, че неврозата е комбинация от генетика и влиянието на средата,  в която живеем. Каквито и да са причините, обаче, остава най-важният въпрос: „Как да се справим с неврозата?“, със страданието, което ни причинява? Според Юнг, разрешението на този въпрос е пряко свързано с фокусирането в сегашния момент – с изграждането на нещо ново и по-точно – на нова визия за живота ни – да гледаме пред себе си, а не зад себе си.

Искам да добавя още един цитат на Карл Юнг, който смятам, че всеки човек трябва да прочете: 

Юнг не говори за сляпо следване на религиозни догми – той говори за приемането с доверие на всичко онова, което не можем да контролираме, поради факта, че сме малки човечета и твърде много не можем да разберем, колкото и да опитваме и желаем…

Липсата на вяра у човека, липсата на смирение и любов, са без съмнение в основата на всяко заболяване. 

Свържете се с мен тук.
Или на ines.raicheva@gmail.com

Статията е преводна на този клип, заедно с мои допълнения: